Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на СО и директор на Дирекция „ОСК“ при СО /заповед № СОА19-РД09-934/01.07.2019г. на кмета на СО/, чрез юрк.. К, срещу решение № 403 от 20.01.2020 г. по адм. д. № 1547/2019 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед, ведно със законните последици.
Ответникът А.Г чрез адв.. Д, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски.
Ответникът Е.П чрез адв.. П, излага становище за основателност на касационната жалба и моли за отмяна на решението.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.
С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна, по жалба на А.Г, заповед № РА-30-363/01.11.2018 г. на директор на Дирекция „ОСК” при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено да премахне незаконен строеж: „Преустройство на магазин № 4 с изграждане на санитарен възел към него“, находящ се в сграда в УПИ V-6, кв. 512, м. ГГЦ Зона Г-14“ по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д“ № 37. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и спазване на административно-производствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че още при приемане на проектите през 2000 г. е съществувал санитарен възел с площ от 1, 94 кв. м. като сегашното му местоположение съответства на това от 2000 г. При сравнение на одобрените строителни книжа и издаденото разрешение за строеж № 574/21.11.2000 г. и отмененото разрешение за строеж № 35/31.03.2009 г. издадено от главен архитект на район „Оборище“ – СО е установено, въз основа на експертизата, че разликата между двата проекта е в оформянето на ново помещение, в което се влиза от стълбището и което има врата към склада на бивша работилница – фотоцинкографско ателие с приблизителна площ от 2, 91 кв. м. Позовавайки се на изводите на вещото лице, съдът приема, че процесната заповед е издадена при неизясняване от страна на органа на всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая, като не е изяснена и търпимостта на строежа, с оглед одобрените към 2000 г. строителни книжа.
Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
В процесната заповед незаконният строеж е определен като: „Преустройство на магазин № 4 с изграждане на санитарен възел към него“, находящ се в сграда в УПИ V-6, кв. 512, м. ГГЦ Зона Г-14“ по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д“ № 37 като е прието, че същият е извършен въз основа на отменено от началника на РДНСК – Югозападен район разрешение за строеж № 35/31.03.2009 г. Основният спорен въпрос в производството е досежно квалифицирането на строежа като незаконен, съгласно чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Решаващият правен извод на съда, че процесната заповед е издадена при неизясняване от страна на административния орган на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК и чл. 7, ал. 2 АПК е в съответствие със събраните по делото доказателства. Неоспореното от страните заключение на СТЕ категорично установява, че изграденият санитарен възел фигурира в конструктивното становище във връзка с издадено разрешение за строеж № 574/21.11.2000 г. за преустройство на магазин в аптека, а в последствие и в удостоверение № 135/23.07.2003 г. за ползване на обект по предназначение – магазин за ризи като този санитарен възел отговаря на описания в заповедта. Вещото лице дава заключение, че сегашното местоположение на санитарния възел съответства по площ и размери на проектирания през 2000 г. такъв. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд приема, че не става ясно каква точно част от строежа е незаконна, предвид, че административният орган не е взел предвид реконструкцията на помещението като цяло, извършена през 2000 г., включваща още към този момент санитарния възел.
Изложеното сочи на безспорна установеност по делото, че не е налице незаконен строеж по отношение описания в заповедта санитарен възел. Следователно заповедта е издадена в несъответствие с посоченото правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на експертизата не съответстват на тези по констативния акт и оспорената заповед.
Предвид горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба – оставена без уважение, като неоснователна.
От ответника Гоцева своевременно е заявена претенция за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403 от 20.01.2020 г. по адм. д. № 1547/2019 г. на Административен съд – София град. Решението е окончателно.