Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба, подадена от Л.Л за отмяна на влезли в сила решения с № 102/03.06.2019 год. по гр. дело № 1080/2018 г. по описа на Районен съд Самоков и решение № 1488/2019 год. по адм. дело № 1146/2019 год. по описа на Административен съд София област. Твърди се, че е налице отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Иска се и отмяна на Решение № 19/14.09.2000 год. на Областна комисия по чл. 14 от ЗВСГЗГФ, касаещо конкретни имоти и решение № 83/07.06.2001 год. на Поземлена комисия Самоков. Иска от съда да признае правото на възстановяване на 89, 5 дка гори и земи от частен горски фонд на [населено място]. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно определение с № 6790/23.05.2018 год. на Върховен административен съд по адм. д. № 6141/2018 год., което противоречи на описаните два съдебни акта, чиято отмяна се иска. Налице били и основания за отмяна по смисъла на чл. 239 т. 6 от АПК, тъй като съдилищата отказвали да изпълнят чл. 6 ал. 1 от ЕКПЧОС и да допуснат обжалваемост на всички касаещи възстановяване на собствеността върху гори административни актове. В допълнителна молба иска обявяване на неистинност и нищожност на двата, описани по – горе административни акт и съдебно определение с № 1255/19.08.2009 год. по адм. д. № 537/2009 год. на АССО.

Ответната страна по искането за отмяна, в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на молбата.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е допустимо по отношение на първоначално посочените в искането две съдебни...