Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.И срещу Решение № 542/16.06.2020 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по административно дело № 293/2020 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М.И срещу Заповед № 8121к-665/31.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи.

Касаторът обжалва съдебното решение като счита, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, като в правните му изводи липсвала аргументация свързана с изложеното в подадената жалба. Не е отчетено и нарушението на чл. 195, ал. 2 ЗМВР по отношение на срока за наказване, като неправилно съдът е приел, че срокът за издаване на заповедта се изчислява считано от 18.12.2019 г. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго по същество, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от адв.. Т и адв.. Д.

Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк.. П.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е била Заповед № 8121к-665/31.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 във връзка с т. 15,...