Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез юрисконсулт К.С, срещу решение № 3208 от 24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3037/2020 г. от Административен съд – София град. С него е отменено решение № 744 от 14.02.2020 г. на председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на И. Езат и е отхвърлена жалбата срещу процесното решение в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на И. Еззат – гражданин на Ирак.

С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът - И. Еззат – гражданин на Ирак, лично и чрез Б. Езат, представляван от адвокат Ганева изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че същата следва да се уважи.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е и основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на И. Еззат – гражданин на Ирак, лично и чрез Б. Езат против решение № 744 от 14.02.2020 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил решение № 744 от 14.02.2020 г. на председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на И. Езат и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на търсещия закрила гражданин на Ирак. Жалбата е била отхвърлена срещу процесното решение на председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на И. Еззат – гражданин на Ирак.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт, макар и издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е съобразил обстоятелството, че жалбоподателят е непълнолетен по смисъла на чл. 2, б. „л“ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и което има възможност да подаде молба за международна закрила по смисъла на чл. 7 от директивата. В тази връзка е съобразено и обстоятелството, че разглеждането на молбата за предоставяне на международна закрила на малолетното дете, отделно от молбата за закрила на неговия брат не представлява нарушение на закона, доколкото Законът за убежището и бежанците не въвежда подобно задължение, подобно задължение не въвеждат и разпоредбите на директивата. Съдът е посочил, че в процесния случай би се поставил въпросът доколко възрастта на едно лице е вродена характеристика, която не подлежи на изменение, с оглед на преценката дали малолетните деца биха могли именно поради своята възраст да се определят като принадлежащи към определена социална група. Съдът е счел, че отговорът на този въпрос би следвало да е положителен, като за целите на Конвенцията следва да се приеме, че възрастта е непроменяема, доколкото по принцип възрастта несъмнено се променя, но никой не може да направи каквото и да било, за да промени възрастта на определено лице към точно определен момент – към момента на разглеждане на молбата за международна закрила. Прието е още от съда, че жалбоподателя като лице, което е малолетно и при съобразяване на отношението към децата в Р. И, то несъмнено лицето изпитва страх от преследване поради принадлежността си към определена социална група – тази на малолетните деца. Изведен е извод, че административният орган при приемането на решението си е следвало да съобрази обстоятелството на основателен страх от преследване у лицето при завръщането в страната му на произход, за унизително или нечовешко отношение, именно поради принадлежността му към определена социална група, което той не е сторил. Посочено е от съда, че административният орган не е съобразил обстоятелството кой ще поеме грижи за детето при завръщането му в страната на произход, като не е съобразил обстоятелството, че от разказаната бежанска история на детето не се установява то да има други роднини, които да поемат грижата за него, а родителите му не са намират в страната му на произход. Първоинстанционният съд е съобразил трудностите, които съществуват за административния орган във връзка с издирването на родителите на малолетното дете, но от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на подаването му на молбата за предоставяне на международна закрила същите се намират на територията на Ф. Р.Г.Ат орган е имал възможността и е следвало да установи обстоятелството дали по отношение на родителите на малолетното дете е налице приключило производство по предоставяне на международна закрила и какво е решението на компетентните органи на Ф. Р.Г.Л на подобна активност също така е обусловила незаконосъборазност на решението на административния орган, доколкото препятства намирането на трайно решение по отношение на малолетното дете.

На следващо място, съдът е отхвърлил жалбата на И. Еззат срещу решение № 744/14.02.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, в частта му, в която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е отчел, че в чл. 75, ал. 2, изречение първо от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на административния орган от Държавната агенция за бежанците се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Прието е, че в конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут.

Предмет на обжалване пред касационната инстанция е решението на административния съд в частта, в която е отменено решение № 744 от 14.02.2020 г. на председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на И. Езат. Решението, в частта в което е отхвърлена жалбата срещу процесното решение на председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут на И. Е. Е – гражданин на Ирак, като необжалвано е влязло в сила.

От данните по делото се установява, че с молба вх. № РД-09-793/03.07.2018 г. И. Еззат, роден на 11 май 2009 г. в [населено място], Р. И, е поискал предоставяне на международна закрила в Р.Б.Л данни на чужденеца са били установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). В хода на административното производство чужденецът е бил представляван от социален работник, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“ и от експерт в отдел „Социални дейности“ на Столичната община (при съобразяване на обстоятелството, че е малолетно лице). Чужденецът е придружаван от брат си Б. Еззат, който е подал също молба за предоставяне на международна закрила. С решение № Д-ОК69/17.07.2019 г. на интервюиращ орган от Държавната агенция за бежанците е било образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на чуждия гражданин на основание чл. 67а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). С решение № 13153/24.09.2019 г. на решаващ орган от Държавната агенция за бежанците е било прекратено производството за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на лицето и е продължено производството по предоставяне на международна закрила в Р.Б.О е, че германските власти отказват да поемат отговорност за чуждия гражданин, тъй като на 27.10.2018 г. неговите родители са получили отказ по молбата си за предоставяне на международна закрила и същите предстои да бъдат върнати в страната си на произход. В съответствие с чл. 63а, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е определена дата за провеждане на интервю с кандидата за предоставяне на статут на международна закрила, като същият е бил уведомен за датата на провеждане на интервюто, видно от представената като доказателство по спора покана. Съгласно чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) е проведено интервю, за което е съставен протокол, подписан от жалбоподателя, преводач и интервюиращия орган. В проведеното интервю чужденецът посочил, че е напуснал страната си на произход с цялото си семейство, легално с автобус, три или четири години преди провеждането на интервюто, като крайната им цел е била достигането до Ф. Р.Г.Р, че при влизането на територията на Р. Т, той и брат му отишли до тоалетната и след връщането им автобусът бил заминал. Впоследствие били закарани от турските власти в бежански лагер до [населено място], където останали около 2 години, където чужденецът е посещавал училище. Пристигнали на територията на Р. Б нелегално около един месец преди провеждането на интервюто, скрити в камион. Били открити от шофьора, който ги предал на българските власти. Чужденецът разказва, че на територията на И. К е живял със семейството си, но не знае точно в кой град – [населено място или [населено място]. Посочва, че неговите родители се намират от три години на територията на Ф. Р. Г, в [населено място]. Посочва, че основната причина за напускането на страната му на произход е наличието на заплаха към майка му и баща му от Ислямска държава. Посочва, че родителите му пеели песни на кюрдски език, записвали ги в студио и след това продавали записите, посочва, че не са правили изпълнения пред публика и на сцена. Посочва, че не знае кога точно са били отправени заплахите, това е обстоятелство, което се знае от брат му. Посочва, че по време на престоя му в Р. Т неизвестни лица се стреляли срещу него и брат му. Когато неизвестните лица разбрали кои са неговите родители започнали да стрелят срещу него и брат му. Чужденецът посочва, че не е имал проблеми с религиозната си принадлежност, не е бил политически ангажиран. В хода на административното производство бежанската история на чужденеца е била обсъдена заедно с тази на неговия брат Б. Еззат. Последният посочва, че той и семейството му са напуснали Р. Т легално, с автобус. С. като преминали границата с Р. Т автобусът спрял, за да зареди с бензин, а той и брат му И. Еззат слезли, за да отидат до тоалетната. След като се върнали, автобусът бил заминал. Той и брат му били задържани от полицията, били заведени в бежански лагер в [населено място], където останали две години. На територията на Р. Б влезли незаконно през м. април или май 2019 г. Разказва, че в Р. И е живял в родния си [населено място], окръг Сюлеймания. Посочва, че е напуснал страната си на произход заради проблеми, които родителите му са имали с роднините им по майчина линия. Посочва, че родителите му са били певци. Бащата и братята на майка му не одобрявали това и я заплашили, че ще убият и нея и семейството й, ако не спре да пее. Посочва, че заплахите са били по телефона. Относно престоя му в Р. Т посочва, че един ден, след двегодишен престой в бежанския лагер, той и брат му отишли в центъра на града, където стреляли по тях. Предполага, че това са били членове на семейството на майка му. Посочва, че желае да замине за Ф. Р.Г.Ж посочва също така, че в страната му на произход няма кой да се грижи за него. От събраните по делото доказателства, включително от изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание се установява, че родителите на жалбоподателя са подали молба за предоставяне а международна закрила във Ф. Р. Г, по която е постановен отказ и предстои връщането им в страната им на произход. След анализ на интервютата, административният орган е направил изводи за наличието на противоречиви факти в двете интервюта, което е обусловило извода му, че лицето, поискало международна закрила съзнателно дава неистинска информация. След анализ на събраните в хода на административното производство доказателства и информацията, съдържаща се в проведените интервюта, административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).

Неправилно съдът е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца в държавата му по произход. В административния акт са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на И. Еззат, както и тази на неговия брат Б.Е.И с оглед същата органът е стигнал до обоснован извод за нейната недостоверност, поради констатиране на редица съществени противоречия. На първо място И. Еззат е заявил, че причините семейството му да напусне Ирак е наличието на заплахи от групировката Ислямска държава, а отношенията между роднините е добро и те се обичат, докато точно в обратна посока неговия по-голям брат Б. Еззат е заявил, че заплахите идвали от техни роднини по майчина линия, които не одобрявали, че майка му и баща му били певци и ги заплашвали с убийство. Правилно административният орган е установил съществено противоречие в представената история на двамата братя, а именно, в кой град в Р. Т са били настанени в бежански лагер и къде се е разиграла случката с нападение и стрелба срещу братята. И. Езат е заявил, че са били настанени в бежански лагер близо до [населено място], докато неговия брат е заявил, че са били настанени в бежански лагер в [населено място], Р.Т.Е защото, правилно административния орган е констатирал противоречие в бежанската история на двамата братя и е стигнал до обоснован извод, че чуждите граждани съзнателно дават неистинска информация, чиято единствена цел е да получат международна закрила.

Неправилен е и изводът на съда, че в конкретния случай е налице преследване и/или наличие на основателен страх от преследване поради принадлежността на И. Еззат към определена социална група-тази на децата в република Ирак. Независимо от позоваването от съда на разпоредбата на чл. 10, §1, т „г“ от Директива 2011/95/ЕС се установява, че същия не е съобразил обстоятелството, че понятието „социална група“ не включва елемента възраст.

Съгласно чл. 10, §1, т „г“ от Директива 2011/95/ЕС, една група се счита за определена социална група, когато по-специално нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. От анализа на посочената разпоредба се установява, че характеристиките, които определят едно лице като принадлежимо към определена социална група нямат временен и променлив характер, каквато е възрастта. В тази връзка правилно е отчетено от административния съд, че в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година възрастта не е посочена сред причините, които, когато са налице, автоматично определят една молба за международна закрила като основателна. Въпреки това, неправилен е изводът на съда, че текстът, предметът и целта на Конвенцията несъмнено изисква отчитане на обстоятелството „възраст“ и следва да бъде добавено като допълнително основание сред останалите основания, посочени в Конвенцията. Този извод не се споделя от настоящата инстанция, тъй като съда може да разглежда основания, залегнали в Конвенцията. Разглеждайки обстоятелството „възраст“ като допълнително основание в Конвенцията съдът неправилно се позовава на несъществуваща норма като се опитва да дописва нормативен акт.

На следващо място, неправилен е изводът на съда, че в случая е нарушен принципа на „Висшия интерес на детето“. Видно от данните по делото е, че мнението на малолетния И. Еззат, гражданин на Ирак е взето предвид от административния орган, още повече, че за детето е изготвен и социален доклад, в който е взето под внимание най-добрия интерес за него.

По горните съображения съдебното решение в обжалваната му част се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на И. Еззат срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3208 от 24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3037/2020 г. от Административен съд – София град, с което е отменено решение № 744 от 14.02.2020 г. на председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на И. Еззат и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Еззат срещу решение № 744 от 14.02.2020 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец . РЕШЕНИЕТО е окончателно.