Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Демерджиев, срещу решение № 332 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1547/2019 г. от Административен съд – София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1170 от 31.10.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК/601/2019 г. в частта му, с която на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4, 7% от нетните приходи от продажби на дружеството за 2018 г., равняваща се на 5969 лв. за размера над 0, 5% от нетния приход от продажби за 2018 г. в размер на 635 лв., в която част решението като необжалвано е влязло в сила.

С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което решение № 1170/31.10.2019 г. по преписка № КЗК/601/2019 г. на КЗК бъде изменено като наложената с него имуществена санкция бъде намалена на 635 лв. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията в открито съдебно заседание чрез упълномощения представител юрисконсулт Чолаков оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Ответникът – [фирма] чрез процесуалния си представител адвокат Тодоров в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за отхвърлянето й, за потвърждаване на обжалваното съдебно решение...