Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Хабиб, гражданин на [държава], против решение № 1779/12.03.2020г., постановено по адм. дело № 785/2020г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 1671/ 04.07.2018г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министреския съвет (ДАБ при МС), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът игнорирал изпитвания страх за живота си от евентуално завръщане в [държава] поради това, че непознати хора му казвали, че трябвало да работи за талибаните. Счита, че съдът не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС. Настоява, че не е съобразена информацията във връзка със страната по произход, както и че неправилно била преценена бежанската история, която подкрепил с множество доказателства, представени по време на процесуалните действия пред административния съд. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез процесуалния си представител адв.. Н поддържа касационната си жалба.
Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк.. М оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. намира, че по отношение на касатора не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се установяват действия по „преследване“, съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Счита, че от материалите по делото не може да се направи извод за това, че касаторът е бил принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ и че в материалите по преписката липсват данни касаторът да е бил обект на преследване.Счита, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в [държава] е влошена до степен, която налага предоставяне на хуманитарен статут. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Административният съд установил, че с молба от 29.09.2016г. А. Хабиб, гражданин на [държава], вероизповедание [вероизповедание], поискал предоставяне на международна закрила от Р.Б.С на чужденеца била установена от представена на по-късен етап лична карта в оригинал, като преди представянето й е декларирал, че се казвал Ш. Хабиб. С решение № 13522/30.06.2017г. на заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет/ДАБ при МС/, производството за предоставяне на международна закрила било прекратено, с друго/ № 669/09.03.2018г. /на заместник – председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 77, ал. 4 във връзка с чл. 67д, ал. 1 от ЗУБ, било възобновено производството за предоставяне на международна закрила, тъй като с решение № 12585/23.02.2018г. на решаващия орган на ДАБ при МС чужденецът е приет на територията на Р. Б от Ф. Р. Г.
След покана за интервю, на което се явил, било проведено такова на 14.03.2018г., с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил решение № 1671/ 04.07.2018г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата на А. Хабиб за предоставяне на международна закрила.
В изпълнение на указанията, дадени с решение № 741/16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 4235/2019г. на Върховния административен съд, съдът обсъдил всички представени по делото доказателства.
Съобразил, че чужденецът имал основателни опасения от преследване от талибаните поради това, че е работил продължително време за чуждестранна компания, както и поради това, че е [вероизповедание] в преобладаващо сунитска държава.
За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил, че А. Хабиб не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съобразил, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на [държава] не попада в приложното поле на ЗУБ.
Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Хабиб и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ справки, вкл. тази от 28.01.2020г. за ситуацията в [държава] извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на [държава], е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно.
Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка от 28.01.2020г на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обществено политическа обстановка в страната по произход.
Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон.
Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Видно от доказателствата по делото А. Хабиб не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини.
По време на проведените интервюта А. Хабиб е посочил като причина за напускане на [държава] от личен и битов характер - че работел за американците като преводач и шофьор в периода 2011г. - 2014г., което „ не се харесвало” на противниците на режима (талибаните), следствие на което непознати лица, с които нямал среща го спирали на улицата и искали от него да се присъедини към тях. Молителят изложил и, че е [вероизповедание], което създавало несигурност в него, но желанието му било да достигне Германия, където имал сестра, с която искал да живее. Видно от представените доказателства по делото, търсещият закрила е влязъл в Р. Б нелегално, съответно подал молба за закрила след наложена му административна принудителна мярка „Принудително отвеждане до границите на Р. Б“. След подаване на молбата чужденецът не се явил на интервю и напуснал самоволно РПЦ - Харманли, без да дочака решението по молбата му за закрила. Нелегално преминал границите на страната, като успял да стигне до Германия, от където е върнат обратно в страната съгласно Дъблинския регламент. От административната преписка се установява, че чужденецът се е представял пред българските и чуждестранните служби с различни имена и различни дати на раждане, което административният орган приел за грубо нарушение на задълженията му по чл. 30 от ЗУБ. След съвкупен анализ на всички доказателства по делото административният съд е извел правилен извод за наличие на икономически и евентуално - лични причини за напускане на страната на произход и установяване именно в Германия, а не за наличие на данни за преследване.
Правилно административният съд приел, че в конкретния случай не са налице каквито и да било дискриминационни мерки, нарушаващи правото на живот на А. Хабиб, защото е [вероизповедание]. Този етнос не е изложен на конкретни рискове или дискриминация съгласно раздел III, буква А, „Потенциални рискови профили“, т. 11 „Представители на (малцинствени) етнически групи“ разгледани в Насоките за определяне на критерии на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците /ВКБООН/ за оценка на нуждите от международна закрила на лицата от [държава]. Доколко такива дискриминационни мерки сами по себе си пораждат преследване трябва да бъде установено в светлината на всички обстоятелства, както е било осъществено от адмнинистративния орган и първоинстанционният съд. Съгласно глава II, §55 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, твърденията за опасения от преследване ще бъде по-силно, когато даденото лице е станало жертва на поредица дискриминационни мерки от този род и съответно е налице кумулативен елемент, което в настоящия случай не е налице.
Представените от чужденеца копия на две писма установяват сведения за заплахи и предупреждения, но до друго лице - Ш. Хабиб. Писмата от 5.4.2016 г. и от 11.5.2016 г., са от [държава],и в протокола от проведеното съдебно заседание на 22.11.2018г. по адм. д. №7905/2018г. на АССГ чужденецът е дал показания, че са получени от семейството му в [държава] след като той е напуснал страната си на произход, поради което правилно административният съд ги е определил като криминални деяния, респ. по тези причини правилно не са определени като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на него поради етническата му принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Може да се приеме, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант.
Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като А. Хабиб не е била принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, обосновани са изводите на АССГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Хабиб за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът приел, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
При постановяване на решението съдът е съобразил приобщените по делото справки относно [държава] от 05.04.2018г. и 28.01.2020г., поради което неосонвателни се явяват и възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил ситуацията в държавата на произход .
Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е анализирал справките по делото за ситуацията в [държава] на дирекция "Международна дейност " на ДАБ, –съответно от 28.01.2020г. и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Представената по настоящото дело справка от 12.102020г/л. 13/ за актуално положение в [държава] е в същия смисъл.
Състоянието на заплаха спрямо чужденеца съдът е преценил и от гледна точка на постановеното в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 год. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 год. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в [държава], актуална към 12.10.2020г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, тя е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На 29.02.2020г. САЩ и талибаните подписват Споразумение за установяване на мир в [държава].
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. С оглед на изложеното административният съд е изпълнил изричните му указания, дадени в решение №741/16.01.2020г. постановено по адм. д. №4235/2019г. на ВАС.Пстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1779/12.03.2020г., постановено по административно дело № 785/2020г. на Административен съд София-град .
Решението е окончателно.