Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

„ГЪТС А. Б. Д“ ООД, гр. С., (с предишно наименование „ДДБ София“ ООД), представлявано от А. Парасхакис, чрез адв. Р.Т обжалва решение № 2868/11.06.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 9675/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2251300320/10.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на оспорените задължения за ДДС касаторът поддържа, че е доказал реалността на доставките от „В. И 55“ ЕООД, „Маркап“ ЕООД и „Г. Аг“ ЕООД. По доставките от „Т. С“ ЕООД счита, че разпоредбите на чл. 70, ал. 11 ЗДДС и § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС са неприложими за периоди, преди влизането им в сила от 01.01.2013 г.

Относно задълженията за данък по чл. 195 ЗКПО за 2007 г. и 2008 г., счита, че е приложима нормата на чл. 142 ДОПК, според която обстоятелствата за прилагане на СИДДО се удостоверяват пред платеца на дохода. Твърди, че са спазени и задълженията по чл. 142, ал. 5 ДОПК. В касационната жалба се оспорва и определеното в ревизионния акт акцесорно задължение за лихви. Искането е за отмяна на решението.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, град София, чрез процесуалния си представител юрк.. Т оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е...