Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. М. П. срещу решение № 63/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 41 /2016 г. по описа на Административен съд – Видин (АС-Видин). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът директор на ОДМВР - Видин редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 63/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 41 /2016 г. по описа на АС-Видин е отхвърлена жалбата на П. М. П. против заповед рег. № 368з-240/25.02.2016 г., издадена от директора Областна дирекция на МВР - Видин за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на закони съобразяване с целта на закона.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Решението на Административен съд – Видин е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка рег. №1786-9645/29.07.2015 г. и обобщена справка № 1786-2948/22.02.2016 г. с резултатите от извършената проверка. Документите са цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в тях следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. След постъпили данни за нарушения на служебната дисциплина от страна на полицейски служител свързани с употребата на алкохол в работно време, е извършена проверка. Резултатите от нея са обобщени в справка рег. № 1786р-9645/29.07.2015 г., в която е описано допуснатото от младши инспектор П. П. - полицай в група „[наименование]” на сектор „[наименование]” при РУ-[населено място] при ОД на МВР – Видин, нарушение.
Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР. В съответствие с чл. 206, ал. 1 от закона преди налагане на наказанието са приети и писмените обяснения на служителя. Смисълът на последния текст е да осигури възможност на служителя да се запознае с твърдяното нарушение, да изрази отношението си към него, да обясни поведението си и евентуално да представи доказателства. В случая целта на закона е постигната – на П. е осигурена възможност да обясни позицията си по случая (сведение от 28.07.2015 г.), както и да изрази становище след запознаване с резултатите от проверката (обяснение от 19.02.2016 г.). По този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно АС-Видин е приел, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.
Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 4 и т. 11 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение явяването на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. В конкретния случай е установено, че на 16.07.2015 г. младши инспектор П. М. П., полицай в група „[наименование]” на сектор „[наименование]” при РУ-[населено място] към ОД на МВР – Видин е бил на работа по график на дежурство на Пост 1 в РУ-[населено място] от 14:00 до 22:00 часа, като на същата дата за времето от 16:10 до 17:00 часа е извършена внезапна проверка за алкохол на служителите на РУ-[населено място] с техническо средство с Алкотест - 7510, с фабр.№ARDM 0200 с валиден стикер 02703 за годност до месец ноември 2015 г. отразена в протокол рег. №368р-71781/16.07.2015 г. като при проверката с проба №01799 у служителя П. е констатирано наличие на алкохол в издишания въздух 2, 09 промила. Това поведение правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 4 и т. 11 от ЗМВР във връзка с МЗ № 8121з-396/05.08.2014 г. относно Недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. Според свидетелските показания, дадени в открито съдебно заседание на 28.04.2016 г., обсъдени в съдебното решение, П. П. е запознат устно със заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. относно Недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества от прекия си ръководител И.Б, началник група „[наименование]” в РУ – [населено място], още повече, че на П. е налагано дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година, за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 4 и т. 11 от ЗМВР във връзка с МЗ № 8121з-396/05.08.2014 г. относно Недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, което представлява още едно основание да се приеме, че същият е запознат с МЗ № 8121з-396/05.08.2014 година. Тези факти заедно с обстоятелството, че като полицейски служител П. е длъжен да познава нормативната уредба (длъжностна характеристика) мотивират заключението, че служителят е нарушил служебната дисциплина. Спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на този вид наказание, а именно извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Установено е, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание", наложено със заповед № 368з-115/11.02.2015 г. на директора на "Областна дирекция" на МВР - Видин, поради което и на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с оспорената заповед на П. П. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". По изложените съображения касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционният приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила.
По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 41 /2016 г. по описа на Административен съд – Видин. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.