Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 159 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. № 255/2017 г. по описа на Административен съд гр. Я.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. Я не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на [фирма] против заповед № ТУ/04-00013/28.08.2017 г. на кмета на О. Я, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 вр. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне преместваеми обекти, разположени върху имот публична общинска собственост.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.

В жалбата пред първоинстанционния съд жалбоподателят излага доводи за нищожност на оспорения административен акт и твърди, че същият е издаден от некомпетентен орган, а именно зам. кмета на О. Я като в административната преписка не са налице доказателства, установяващи кметът на общината да е управомощил зам. кмета да издава заповеди по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Въпреки тези твърдения и в нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК съдът не изисква от органа да приложи цялата административна...