Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление /РУ/ Пазарджик против решение №421/22.07.2016 г., постановено по адм. дело №473/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - К. Д. М. от [населено място], област [област] не е взел становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. №242/26.05.2016 г., издадена от младши експерт Д. И. К., заемащ длъжността младши разузнавач в сектор КП при РУ Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на К. Д. М. за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но при допуснати нарушения на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка не се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване.

Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на...