Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], с адрес: [населено място], [адрес], представлявано от А. Е. Р., чрез адв.М., срещу решение №1467/08.03.2017 г., постановено по адм. д. №3671 по описа на Административен съд София град за 2016 г. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ №Р-2225-1400157-091-001 от 07.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 350/29.02.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. С., с който е начислен данък по ЗДДС и е отказано право на данъчен кредит. Върху установените задължения са начислени и лихви за забава.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните и материално правни разпоредби. Съдът е изложил в мотивите си изводи, които противоречат на доказателствата по делото. При постановяване на съдебния акт, решаващият състав не е обосновал свои изводи, а е приповторил аргументите на органите по приходите. Дори само обема на представените доказателства според касатора е индиция за това, че те не са съставени само и единствено в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на РА и за нуждите на оспорването. Приложените доказателства по делото не са оспорени и не е подложена на съмнение тяхната автентичност, следователно няма пречка фактите и обстоятелствата за които се отнасят да се приемат за установени, така както са отразени в тези документи.

Твърди се също, че органите по приходите са действали в нарушение на принципите за обективност и служебно начало, като не са установили безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице. Като е приел, че РА е законосъобразен и е потвърдил установеното от данъчната администрация, съдът е...