Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), подадена чрез процесуалния представител юрк. М., против решение № 465 от 13.10.2017 г. по адм. дело № 556/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на [фирма] е отменена финансова корекция, наложена с покана за доброволно изпълнение изх. № 2600-11767/28.06.2017 г.

Жалбоподателят оспорва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага съображения за недопустимост на съдебното производство по реда на Закон за управление на средствата от европейските структурни фондове (ЗУСЕСИФ). Счита за неправилен изводът, че Европейският фонд по морско дело и рибарство е правоприемник на Европейски фонд за рибарство, тъй като двата фонда са различни и финансират две различни програми. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.

Ответникът – [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Поддържа доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебен контрол е волеизявление на изпълнителния директор на ИАРА за налагане на финансова корекция, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 2600-11767/28.06.2017 г., с което [фирма] е уведомено, във връзка с констатирани в решение № РД-349/23.11.2016 г. нарушения, че следва доброволно да възстанови сумата 1 087 043, 97 лева, представляващи финансова корекция от 100% върху публичното финансиране в размер на 60% от 1 811 739, 95 лв. – сертифицираните разходи по сключен договор за строителство от 30.04.2015 г. между бенефициера [фирма] и изпълнителя [фирма].

Решаващият съд е счел жалбата против решение № РД-254/26.06.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с което по отношение на бенефициера [фирма] е установена нередност и е наредено да се регистрира същата, като се впише в Регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер за недопустима, развивайки съображения, че същото не представлява индивидуален административен акт. Позовал се е на данните от приложената по делото административна преписка, според които след издаване на въпросното решение, процедурата по администриране на нередовността е продължила с изпращане на покана за доброволно изпълнение и съответните уведомителни писма до заинтересованите страни.

Съдът е установил от фактическа страна, че на 27.06.2014 г. между ИАРА, представлявана от изпълнителния директор, като управляващ орган (УО) и [фирма], като бенефициер е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № 363/27.06.2014 г., регистрационен номер на проектното предложение № BG-0713ЕFF-211-160428/007, с наименованието на проекта „Производство на биомаса от водорасли във фотобиореактор“. Във връзка с подаден сигнал за нередност с вх. № Z—80/04.01.2017 г. е изготвен доклад с вх. № Z-10875/09.06.2017 г. с който са установени нарушения на бенефициера [фирма] по проектно предложение с вх. № BG0713EFF-211-160428 с наименование „Производство на биомаса от водорасли във фотобиореактор“, по мярка 2.1 “Производствени инвестиции в аквакултурата“ по Приоритетна ос № 2 “Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ 2007- 2013 г., изразяващи се в недопустимост на разходи, представляващи публично финансиране.

Въз основа на тези актове са постановени решение № РД-254/26.06.2017 г. и покана за доброволно изпълнение изх. № 2600-11767/28.06.2017 г., подписани от изпълнителния директор на ИАРА.

Първоинстанционният съд е направил извод, че в производството са приложими нормите на Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (приета с ПМС № 285 от 30.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 97 от 08.12.2009 г. в сила от 08.12.2009 г., Наредбата), с която се регламентират процедури относно различните етапи по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Изложил е доводи, че с влизане в сила на ЗУСЕСИФ (обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., изм. и доп., бр. 43 от 7.06.2016 г., бр. 74 от 20.09.2016 г.) актът, с който се определя по основание и размер финансовата корекция - този по чл. 73, ал. 1 с. з. е индивидуален административен акт и защитата срещу него е по реда на чл. 27, ал. 3 и 5 - 7 от ЗУСЕСИФ. Акцентирал е, че в случая такъв акт - мотивирано решение на ръководителя на УО, одобрил проекта, липсва. Поканата за доброволно изпълнение на изпълнителния директор на ИАРА е издадена след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, съдържа волеизявление за налагане на финансова корекция, което предвид липсата на нарочно постановено решение по чл. 73, ал. 1 с. з., подлежи на обжалване по реда на АПК, при липсата на друг процесуален ред за защита. Посочил, че поканата за доброволно изпълнение съдържа властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 73 ЗУСЕСИФ, което пряко засяга законни права и интереси на жалбоподателя. Съдът е счел, че в противоречие с процесуалните изисквания на цитираната норма, решение № РД-254/26.06.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА и поканата за доброволно изпълнение, с която са наложени финансови корекции, са издадени с разлика от два дни, но връчени едновременно на бенефициера с писмо на 29.06.2017 г., при което жалбоподателят е бил лишен от възможността да вземе участие в производството по налагането на финансовата корекция, като изрази становище по констатациите и ангажира допълнителни доказателства. С оглед изложеното е приел, че при постановяване на акта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с това съдът е посочил, че при произнасяне на УО не са спазени и изискванията на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, доколкото посочената разпоредба изисква финансовата корекция да бъде наложена с мотивирано решение, в което да бъдат обсъдени представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. В случая, в поканата за доброволно изпълнение единствено е възпроизведено съдържанието на издаденото решение за регистриране на нередността по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, като никъде не е посочено, че се касае за финансова корекция, съответно не са цитирани фактически и правни основания. По тези съображения решаващият съд е отменил финансовата корекция, наложена с покана за доброволно изпълнение изх. № 2600-11767/28.06.2017 г. и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ИАРА за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно.

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.

Конкретната процедура по установяване и регистриране на нередност е започнала по доклад за нередност с вх. № Z-108785/09.06.2017 г. При издаване на оспореният акт, административния орган се е позовал на Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (ДВ, бр. 97 от 08.12.2009 г.), която регламентира различните етапи по администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Този нормативен акт създава националната нормативна уредба за администриране на нередностите с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи финансовите интереси на Съюза. Предметният му обхват указва на целта да се установи ред за администриране, т. е. за управление, за ръководство на процеса по установяване на нередностите. Наредбата не регламентира конкретните правни последици от установена нередност за съответния правен субект, извършител на нередността, и не би могла да го стори, защото законът - чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изрично предвижда формата, съдържанието и възможността за обжалване на акта, с който по отношение на бенефициера се предприемат сочените в чл. 28, т. 2 Наредбата "корективни действия". С оглед на това, наредбата е насочена към компетентните органи като създава задължения за тях и установява механизма на тяхното взаимодействие. Последното е гаранция на държавата, че всеки един получен сигнал за нередност ще бъде надлежно проверен и в съответствие с резултата от проверката ще бъдат предприети необходимите действия за защита финансовите интереси на Съюза.

С влизането на ЗУСЕСИФ в сила правоотношенията по установяване на нарушение и налагане на финансова корекция се уреждат от закона, което значи приложимост и на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ. Предвид § 8, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ, за двата програмни периода ще се прилагат различни подзаконови нормативни актове, но по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. не се изключва приложението на закона.

В случая, както процедурата по регистриране на нередност, така и писмото - покана са издадени след 26.12.2015 г. ЗУСЕСИФ не е времево ограничен до програмния период 2014 г. - 2020 г., а установява общи правила за поведение, поради което е приложим по отношение на всички заварени правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Съгласно изричната разпоредба на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г. Следователно, считано от 26.12.2015 г. обществените отношения във връзка с предоставяната от ЕСИФ безвъзмездна финансова помощ се регулират от ЗУСЕСИФ и непротиворечащите му нормативни актове на Министерския съвет за програмния период 2007 - 2013 г. Правоотношенията, предмет на оспорения акт, са във връзка с предоставена БФП на ответника от Европейския фонд за рибарство (2007 – 2013 г.). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ законът определя правилата за извършване на финансови корекции по договори за БФП, предоставена от ЕСИФ. В чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ законодателят е дал легална дефиниция на понятието ЕСИФ, като изрично е посочено, че в него се включва Европейският фонд за морско дело и рибарство. Европейският фонд за морско дело и рибарство е наименованието на фонда за политики на Европейския съюз в областта на морското дело и рибарството за програмния период 2014 – 2020 г., който продължи политиката на Европейския съюз в областта на рибарството, осъществявана чрез Европейския фонд за рибарство в програмния период 2007 – 2013 г. Поради това настоящата инстанция намира за неоснователно възражението, че се касае за различни структурни фондове на Европейския съюз, което води до неприложимост на ЗУСЕСИФ.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че на официалната страница на Европейската комисия в съобщение за медиите от 02.12.2011 г. е публикувано съобщение, че Европейската комисия е предложила нов фонд за политиката в областта на морското дело и рибарството за периода 2014 г.- 2020 г. - Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), като този нов фонд ще замести съществуващия Европейски фонд за рибарство (ЕФР) и редица други инструменти. Това опровергава тезата на касатора, че се касае за различни фондове, разходването на средствата от които се подчинява на различен правен режим.

Неоснователен е и доводът на касатора, че оспореното писмо-покана не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт.

За да се прецени дали поканата представлява административен акт, срещу който да е допустима съдебна защита по реда на АПК, е необходимо да се установи целта на производството, в рамките, на което е издаден оспореният акт, както и неговото съдържание – какви права или законни интереси на оспорващия засяга или какви задължения му създава.

В случая, с решение № РД-254/26.06.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА е установена нередност и е вписана същата в регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер. След това ръководителят е предприел корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата по доброволно или принудително възстановяване на средствата. Актът, който пряко засяга права и законни интереси на бенефициера е този, който компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата. Такъв акт в случая е именно оспорената в първоинстанционното производство покана за доброволно изпълнение.

С оглед изложеното и предвид предписанията на ЗУСЕСИФ актът, с който се определя по основание и размер финансовата корекция – този по

чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е индивидуален административен акт и защитата срещу него е по реда на чл. 27, ал. 3 и 5-7 от ЗУСЕСИФ, т. е. по реда на АПК. Оспорената пред първоинстанционния съд покана за доброволно изпълнение съдържа властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 73 ЗУСЕСИФ, което пряко засяга законни права и интереси на жалбоподателя. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, сезиращото го искане е за проверка на законосъобразността на акт, постановен в рамките на административно производство и дължи произнасяне по искането по реда на АПК.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на УО, одобрил проекта, в ал. 2 на същата е указано, че преди издаването на решението по ал. 1 УО трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения.

Въз основа на ангажираните по делото доказателства, решаващият съд правилно е приел, че този срок не е спазен, тъй като решение № РД-254/26.06.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА и поканата за доброволно изпълнение, с която са наложени финансови корекции, са издадени с разлика от два дни, но са връчени едновременно на бенефициера с писмо на 29.06.2017 г.

В контекста на предписанията на релевантната нормативна уредба, верен е извода на АС - Пазарджик, че административният орган не е провел законосъобразна процедура по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, и не е съобразил предписанието на чл. 73, ал. 1 с. з. В акта не са изложени никакви фактически обстоятелства, които органът да е подвел под приложимите правни норми, при съобразяването на чл. 72 ЗУСЕСИФ. В отсъствие на ненадлежно проведена процедура и при липса на мотиви, правилен е изводът на решаващия съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазването на цитираната правна норма е гаранция от една страна, за правата на адресата на акта, а от друга – за постановяването на акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на адресата, т. е. за спазване на изискванията на чл. 35 АПК.

Предвид изложеното, касационната жалба, по наведените в нея доводи, е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за заплащане на направените в хода на касационното производство разноски, в тежест на ИАРА следва да бъдат възложени направените от ответника по жалбата и надлежно доказани разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лв., на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 13.10.2017 г. по адм. дело № 556/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление

гр. [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.