Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

К. А. К. в качеството му на [фирма], от [населено място], [община], чрез адв. Д. Д. обжалва решение № 713/24.04.2017 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 311/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000816003188-091-001/26.10.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Варна.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил доводите, че процесните арендувани земеделски земи не са изцяло лично имущество на физическото лице К. К., а са притежавани в режим на СИО. В решението не са изложени мотиви по твърденията на данъчния орган за приложение на чл. 27 ЗДДФЛ. По същество в касационната жалба се поддържа становище, че физическото лице и едноличният търговец са самостоятелни правни субекти. Като такъв субект ЕТ е неразривно свързан с предприятието си, което е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. По смисъла на ТР №2/2001 г. по т. д. № 2/2001 на ОСГК на ВКС предприятието на ЕТ е обособено от останалото имущество на лицето. На това основание твърди противоречие в тезата на данъчните органи и на съда за идентичност на правните субекти, тъй като ревизионният акт е съставен на предприятието на ЕТ, я не на физическото лице. Според касатора съществуващата разделност на имуществото на ФЛ и на едноличния му търговец е основание да се приеме действителност на възмездните сделки между двете имуществени съвкупности.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Претендират се сторените съдебни разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна, оспорва жалбата и моли да се отхвърли по съображения, изложени в писмено становище на процесуалния...