Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Р. Л., гражданин на Иран, чрез адв. Д. Р. против решение № 3694/02.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4030/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател А. Р. Л., се явява лично и адв. Д. Р., която поддържа касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание и в писмени бележки по същество.

Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Д. С., която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на съдебното решение, съответно - неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Р. Л., гражданин на Иран против решение № 7661/31.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е счел, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване...