Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцедуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община К., чрез процесуалния представител адв. Б., срещу решение № 1165 от 26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 821/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № ДК - 04 - 1/10.03.2017 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Й. Р. Р. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба на Й. Р. Р. срещу заповед № ДК - 04 - 1/10.03.2017 г. на зам. кмета на община К., с която е забранен достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по установения ред строеж: [наименование], находящ се в поземлен имот [номер], кв. [номер] по плана на [населено място].

За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че въвеждането на сградата, в която е изпълнен обекта, в експлоатация, не е било задължително съгласно чл. 164, ал. 5 ЗТСУ отм. , в относимата редакция), действал към периода на изграждането й - 1997 г. Посочил е, че в административното производство не е установено каква част от сградата се е използвала като административна и каква част е била със стопанско предназначение, поради което констатацията на органа, че същата и обекта в нея е необходимо да бъдат въведени в експлоатация е направена без да са изяснени...