Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по касационна жалба на Началника на "М. П", представлявано от процесуалния си представител юрк. С., срещу решение № 1136 от 26.06.2017г., постановено по адм. № 3036/2017г. на Административен съд – гр. П., 4 състав, с което е отменена Решение № 1919 от 07.12.2016г. на Началника на М. П, с която е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на [фирма] и обект находящ се в [населено място], [община], обл. Пловдив – цех за производство на стиропорни форми и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в решението, както и с което М. П е осъдена да заплати разноски.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 24 ал. 2 т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител. Поради това твърди, че законосъобразно е отказано издаването на такова удостоверение. Иска оспореното решение на АС – гр. П. да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава решение 1919 от 07.12.2016г. на Началника на М. П.

О. [] с представен по делото отговор твърди неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред Административен съд – гр. П. решение № 1919 от 07.12.2016г. на Началника на Митница - Пловдив на основание чл. 24б ал. 5 от ЗАДС във връзка с чл. 24 ал. 2 т. 4 и чл. 4 т. 37 и чл. 24а ал. 6 т. 10 от ЗАДС е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на [фирма] и обект находящ се в [населено място], [община], обл. Пловдив – Цех за производство на стиропорни форми.

За да постанови оспореното съдебно решение Административен съд гр. П. е приел на първо място, че от събраните по делото доказателства, включително и неоспорената от страните съдебно – химическа експертиза, се е установило, че използваният енергиен продукт (дизелово гориво/газьол) се използва само и единствено в производствения процес на [фирма] в процеса за предекспандиране и при окончателно експандиране след узряване на полистирена, а не за отопление и не с крейна цел отделяне на топлина, която да се използва непосредствено или чрез преносна среда за отопление по смисъла на чл. 4 т. 37 от ЗАДС. Поради това е приел, че са налице предпоставките по чл. 24 ал. 2 т. 4 от ЗАДС, тъй като енергийния продукт се използва за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление. В тази връзка е приел, че по отношение на [фирма] са били налице предпоставките за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Приел е и че относно в дадените указания за отстраняване на нередовности в заявлението за издаване на удостоверение е допусната неточност, която се е отразила на възможността на [фирма] да представи точно изисканите документи. Приел, че това е така, тъй като в писмото за отстраняване на нередовности е посочено, че не е представен документ по чл. 24а ал. 6 т. 11, а в оспореното решение № 1919, органът се позовава на чл. 24а ал. 6 т. 10 от ЗАДС. Приел е и че не е указано на заявителя ясно и недвусмислено, по кой нормативен акт се изисква лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността – производство на стиропорни форми, за да бъде евентуално отстранено. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на Началника на М. П, отменил е същото и е върнал преписката на административния орган за процедиране съобразно указанията. Оспореното е правилно по следващите съображения.

Съгласно чл. 24 ал. 2 т. 4 от ЗАДС „Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти: използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление“. Видно от цитираното законосъобразно АС – гр. П. е достигнал до извода, че за преценката дали са налице условията за освобождаване от акциз водещият критерии са целите, за които ще се използват енергийните продукти. В § 4 т. 37 от ЗАДС в относимата към издаване на решение № 1919 от 07.12.2016г. от ДВ бр. 58/2016г. е дадено легалното определение за "Енергиен продукт за отопление", а именно това “е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление“. Видно от цитираното легално определение отново с оглед целите, за които се използва енергийният продукт, изключва от понятието „енергиен продукт за отопление“ онези енергийни продукти, които се използват за цели различни от гориво за отопление или моторно гориво, въпреки наличието и при тях на горивен процес, при който се отделя топлина. За да е допустимо освобождаването от акциз енергийните продукти следва да не се използват като моторно гориво или гориво за отопление. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно – химическа експертиза, се установява, че горивото (дизелово/газьол) се използва само в производствения процес на [фирма] за производство на стиропорни форми и за извършване на химичния процес, а не се използва нито като моторно гориво, нито като гориво за отопление или за други цели извън производствения процес. У. се и че самата производствена инсталация не позволява отделена при изгаряне на горивото топлина да се използва извън производствения процес. Т.е. установява се, че енергийният продукт – дизелово гориво/газьол – не се използва нито като моторно гориво, нито като гориво за отопление, като дори няма технологична възможност за това. Поради изложеното АС – гр. П. е достигнал до обоснован извод, че са били налице предпоставките по чл. 24 ал. 2 т. 4 от ЗАДС за освобождаване на искателя от облагане с акциз на енергиите продукти, които използва само в производството си, поради което и законосъобразно е отменил решение № 1919 от 07.12.2016г. на Началника на Митница – Пловдив.

Законосъобразен е и извода на АС – гр. П. за допуснато съществена нарушение на административно производствените правила. С уведомление изх. № 32 – 2999092 от 26.10.2016г. на [фирма] е указано да представи документи по чл. 24 а ал. 6 т. 11 от ЗАДС – становище (разрешително) за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност. В тази връзка с писмо вх. № 32 – 314737 от 11.11.2016г. [фирма] са посочили, че чл. 24а ал. 6 т. 11 от ЗАДС предвижда представяне на технологична схема на производствения процес с описани компоненти, които документи и те са представили. Посочили са и че тази норма не съдържа изискване за представяне на становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност. Съответно в оспореното пред АС – гр. П. решение № 1919 на Началника на Митница – Пловдив е посочено, че [фирма] не е представил документите по чл. 24а ал. 6 т. 10 от ЗАДС. На първо място по отношение на заявителя [фирма] никога не е указвано да представи документи по чл. 24а ал. 6 т. 10 от ЗАДС. На второ място посочената разпоредба предвижда представянето на „лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която ще се използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон“. В тази е законосъобразен извода на АС – гр. П., че не само не са дадени указания на заявителя за представяне на документи по чл. 24а ал. 6 т. 10 от ЗАДС, но и дори да се приеме, че следва да се представи становище за пожарна безопасност, то следвало е да бъде указано по кой закон се изисква то. Това е така, тъй като посочената норма предвижда представяне на съответен лиценз или разрешително в случай, че закон изисква такова. Поради изложеното законосъобразно е прието, че дадените указания са неясни и неточни и съответно това е съществено нарушение.

Поради изложеното законосъобразно АС – гр. П. е отменил оспореното решение № 1919 от 07.12.2016г. на Началника на Митница – Пловдив и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно указания, дадени в решението.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, предвид и представени доказателства за плащането им.

Воден от горното на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1136 от 26.06.2017г., постановено по адм. № 3036/2016г. на Административен съд – гр. П., 4 състав.

ОСЪЖДА Митница – Пловдив да заплати на [фирма] със седалище [населено място] в размер на 1440 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.