Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. А. срещу решение №349/21.07.2017 г. по адм. д.№424/2017 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №ЗСПД-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ гр.Д.М.С заповедта, на основание чл. 10, ал. 4 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 4 от Правилник за прилагането на ЗСПД във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, е постановен отказ от отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – за сина й Б. А. Б., по заявление-декларация рег.№ЗЛСД/Д-ЕН-ДМ/1082/27.04.2017 г. подадено от К. А. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД.

Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не са налице основания за издаване на заповедта за прекратяване месечната помощ, която касаторката получава за сина си, тъй като същият посещава спортно училище, тя е безработна, няма доходи и живее понастоящем при родителите си, които й помагат. В предишното си училище детето е боледувало и е отсъствало от училище, като по тази причина касаторката е предоставяла на директора болнични листа. Моли да се постанови отмяна на съдебното решение и вместо него да се отмени заповедта на Д „СП“ Д.М.М да й се присъдят разноски по делото и за двете инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Д. М, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмен отговор, където излага доводи за неоснователност на касационната жалба. В хода на обработката на подаденото от А. заявление –декларация вх.№ЗСПД/Д-ЕН-ДМ/1082 от 27.04.2017 г. за отпускане на месечна помощ за дете до завършване на средното му образование, от наличните данни в Интегрираната информационна система на Агенция за социално подпомагане е установено, че детето Б. А. Б. за учебната 2015/2016 г. системно е допускал над 5 неизвинени отсъствия в СУ [наименование], [населено място]. Д „СП“ Никопол, по предходния адрес на майката е издал заповед №D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г. за отказ, с мотив, че на основание чл. 7, ал..11, т. 2 от Закон за семейните помощи за деца – помощта за детето Б. се прекратява за срок от една година, считано от 01.05.2016 г. за непосещаване на училище 3 /три/ поредни месеца през учебната 2015/2016 г. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСПД, за случаите по чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, месечната помощ може да бъде отпусната не по-рано от една година от датата на прекратяването – т. е. не по-рано от 01.05.2017 г. Тъй като заявлението е подадено от А. на 27.04.2017 г. преди изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на заповед №D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г., и помощта не може да й бъде отпусната от по-ранна дата /в случая от 01.04.2017 г./, поради което е постановен процесният отказ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед №ЗСПД-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017 г. на директора на Д „СП“ гр.Д. М, на основание чл. 10, ал. 4 от Закон за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 4 от Правилник за прилагането на ЗСПД във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, е постановен отказ от отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете на К. А. – за сина й Б. А. Б., по нейно заявление-декларация рег.№ЗЛСД/Д-ЕН-ДМ/1082/27.04.2017 г. В мотивите за издаване на заповедта е посочено, че за детето има наложена санкция поради спиране на помощта за три поредни месеца – на основание чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, считано от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.

Видно от документите в административната преписка, с предходна заповед №D_EN_N/42132/01.06.2016 г. на директора на Д „СП“ Никопол, на К. А. за детето й Б. А. Б. е била прекратена помощта на основание чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД – поради непосещаване на училище 3 поредни месеца /по пет часа/ за срок от една година. Представени по делото са справки, че детето не е посещавало училище /пет учебни часа/ в месеците: октомври 2015 г., февруари 2016 г., март 2016 г., април 2016 г. и май 2016 г. Заповедта е издадена от директора на Д „СП“ Никопол /по предходното местоживеене на А., на основание чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, в приложимата му редакция към 01.06.2016 г. Според предвиденото в тази разпоредба: Месечната помощ по ал. 1 се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или установено неспазване на условията за отпускането й, както и: по т. 2. след спиране на помощта за три поредни месеца или за 6 месеца в рамките на една учебна година поради неспазване на условията по ал. 1, т. 2 и 3. Заповед № D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г., на директора на Д „СП“ е връчена лично на К. А. на 07.06.2016 г., не е била обжалвана /видно и от твърдения на А. в с. з. по адм. д.424/2017 г/ и е влязла в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 12 от ЗСПД – в приложимата редакция към датата на издаване на процесната заповед, в случаите по ал. 11, т. 2 месечна помощ може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от датата на прекратяването. В едногодишния срок, в който помощта е прекратена със заповед № D_EN_N/42132 от 01.06.2016 г. на директора на Д „СП“ Никопол, а именно от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., К. А. е подала ново заявление-декларация рег.№ЗЛСД/Д-ЕН-ДМ/1082/27.04.2017 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД за отглеждане на детето Б.. По това заявление, подадено по новия адрес на А., директорът на Д „СП“ гр.Д. М е постановил процесната заповед за отказ №ЗСПД-ЕН-ДМ/1082/10.05.2017 г. Настоящият касационен състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта за отказ на директора на Д „СП“ Д. М е законосъобразна. Месечната помощ на А. за детето Б. е била прекратена при условията на чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, поради което според чл. 7, ал. 12 ЗСПД, тази помощ може да бъде отпусната отново за детето Б. не по-рано от една година от датата на прекратяването. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 19 от ППЗСПД, според който месечните помощи за отглеждане на деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат от първо число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите документи и са налице условията по чл. 7 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА). Заявлението на К. А. е подадено по-рано от изтичане на едногодишния срок и правилно по него е постановен отказ.

Решението на Административен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №349/21.07.2017 г. по адм. дело №424/2017 г. на Административен съд Плевен. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.