Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], филиал-[населено място], чрез процесуалните му представители - адв.А. и адв.К., против решение №79/17.05.2017 г. по адм. дело №127/2016 г. на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът: кмета на община К., чрез пълномощника му - юрисконсулт Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място], против Заповед №РД-00-254/14.03.2016 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ спрямо дружеството е наредено премахването на незаконен строеж: "Павилион за промишлени стоки", находящ се в [улица], между кв. [номер] и кв.[номер] по плана на [населено място] за ЦГЧ и частично попадащ в общински УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Обсъдени са събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорените заключения на СТЕ, при което са изведени изводи за наличие на строеж, за който има издадено Разрешение за строеж №17/24.02.1992 г. при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ отм. , но въпреки това и с оглед разпоредбата на §50а,...