Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от адв. А., САК, като пълномощник на К. М. Т. от [населено място], срещу решение № 2900/09.03.2017г., постановено от състав на Седмо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 10742/2016г. Същото се счита неправилно, претенцира се цялостната му отмяна, включително и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу т. 1 от Решение № 377-ДСИЦ / 09.04.2014г. на Комисията за финансов надзор (КФН), за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като вместо това се обяви за нищожен административният акт, или се отмени като незаконосъобразен, по отношение на жалбоподателя, по изложените в касационната жалба съображения.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. А., която поддържа жалбата.

Ответната страна - Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", се представлява от ст. юрисконсулт Г., който оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор по нея от 05.06.2017 г., претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от страна, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен, процесуално е допустима.

С оспореното от К. М. Т., пред тричленния състав на ВАС Решение № 377-ДСИЦ от 09.04.2014 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл. 213, ал. 4, чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), административният орган е разпоредил следното:

1. задължил е членовете на Съвета на директорите (СД), на „[фирма]” АДСИЦ, [населено място], в срок от 5 работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да предприемат всички необходими действия, в резултат, на които да бъде взето решение за отмяна на взетото, съгласно протокол от проведено на 18.04.2012 г. заседание на СД, с което „[фирма]” АДСИЦ се е задължило да заплати на [фирма], (след 22.01.2013 г. – [фирма]), компенсация/неустойка в размер на 2 029 900 лева, наведнъж или на части, по банков път, в срок от 6 месеца от датата на сключване на споразумението;

2. задължил е изпълнителния директор на „[фирма]” АДСИЦ, в 1-дневен срок след вземане на решението по т. 1, да представи в КФН протокол от проведеното заседание на СД на ДСИЦ за отмяна на решението съгласно протокол от 18.04.2012 г.;

3. задължил е изпълнителния директор на „[фирма]” АДСИЦ, в срок от 10 работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка, да предприеме всички необходими действия, в резултат на които да бъде уредено събирането на изплатените на [фирма] (след 22.01.2013 г. – [фирма]) парични средства под формата на неустойка по сделка за покупко – продажба на недвижим имот, съгласно нотариален акт № [номер], том I, рег. № [номер], дело № 7 от 2012 г. (вкл. завеждане на иск пред родово компетентния съд за връщане на платена при липса на основание за това неустойка в полза на [фирма]) и

4. задължил е изпълнителния директор в 1-дневен срок след предприемането на съответните действия по т. 3 от диспозитива на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да представи в КФН информация за предприетите действия както и всички относими доказателства, в това число копие на искова молба, с входящ номер от родово компетентния съд.

С касирания съдебен акт, е оставена без разглеждане жалбата на К. Т. срещу процесното решение в частта му по т. 1, с която спрямо членовете на Съвета на директорите на „[фирма]” АДСИЦ, [населено място], е приложена принудителна административна мярка и производството частично е прекратено. Изложени са мотиви за липса на правен интерес за жалбоподателя да оспори решението в тази му част, доколкото задълженията в нея касаят членовете на съвета на директорите на дружеството, чийто член безспорно е и жалбоподателят, но последният не може в лично качество да замести волята на колективния орган за обжалване на решението в тази му част - съгласно чл. 238, ал. 2 от ТЗ, решенията на СД се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в устава е предвидено друго, а чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал. 1, т. 3 от Устава на дружеството, са относими към начина на приемането на решения.

В останалата му част - по т. т. 2, 3 и 4, с която спрямо изпълнителния директор на „[фирма]” АДСИЦ са приложени ПАМ, жалбата е преценена като процесуално допустима и по същество е отхвърлена.

Съдът е посочил, че макар и заличен към момента на приключване на устните състезания по делото, за К. Т. е налице правен интерес от оспорване на акта, тъй като към датата на издаване на решението, той е бил изпълнителен директор на „[фирма]” АДСИЦ. Решение № 377-ДСИЦ/09.04.2014 г. е с допуснато предварително изпълнение на основание чл. 214, ал. 2 от ЗППЦК, поради което, при неизпълнение на решението, лицето носи административно-наказателна отговорност. Наред с това от доказателствата по делото е видно, че за неизпълнение на Решение № 377-ДСИЦ/09.04.2014 г., на жалбоподателя са издадени наказателни постановления и са му наложени административни наказания, като за същите по делото няма доказателства дали са влезли в сила. Изложеното обосновава личния интерес на К. М. Т. от обжалване на процесното решение. Интересът му е и пряк, защото отмяната на решението би била предпоставка за отпадане на административно-наказателната отговорност. Наличието на засегнат от оспорения акт законен интерес прави интереса от оспорването правен, защото става въпрос за настъпили последици по закон – административно-наказателна санкция.

По отношение на съобщаването на административния акт, в решението е приета спазена процедура - след като пратката от адреса на дружеството, вписан в ТР, се е върнала с отбелязване, че фирмата е сменила адреса, върнало се е и изпратеното лично до жалбоподателя, на постоянния му адрес известие за доставяне, с отбелязване „заминал/отсъстващ”, е било извършено съобщаване на определеното за целта място в сградата на КФН на оспорваното решение, на 06.06.2014 г., като съобщението е свалено от таблото на 24.06.2014 г., в 16, 30 ч., удостоверено с нарочен протокол на длъжностни лица от КФН.

Съставът е отчел, че жалбата е подадена на 02.09.2016 г. - след изтичане на законоустановения срок за обжалване, но доколкото последната съдържа единствено доводи за нищожност на обжалваното решение, а с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, същата е преценена като процесуално допустима.

За да я отхвърли, в мотивите на съдебния акт е обоснован извода, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и не намират опора, в приложимите законови норми, твърденията на жалбоподателя, че в случая не намира приложение ЗППЦК, поради което административният орган, издал оспорвания акта не е компетентен. Посочено е, че в съответствие с чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК (в приложимата редакция преди доп. ДВ бр. 42/2016 г.), ПАМ по чл. 212, ал. 1, т. 1 - 4, 8 и 9, се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя на КФН. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН – в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 76/2016 г.), заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, прилага принудителните административни мерки по глава деветнадесета от ЗППЦК. Изложени са и съображения, че обжалваното решение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. К. Т. е бил изпълнителен директор на „[фирма]” АДСИЦ към датата на издаване на оспорваното решение, поради което последният законосъобразно е определен като адресат на ПАМ. Последващото заличаване на жалбоподателя като изпълнителен директор, както и отнемането на лиценза на АДСИЦ, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение. Доводите на жалбоподателя, свързани с наложените му административни наказания за неизпълнение на процесното решение, са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото производството по издаване на индивидуални административни актове е отделно производство от това по налагане на административни наказания. В случая не се констатират допуснати толкова тежки и съществени нарушения в обжалваното решение на КФН, които да водят до неговата нищожност.

Решението е подписано с особено мнение на член от състава, изложил съображения за недопустимост на производството, поради липса на процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по същество, след като за оспорващия не е налице правен интерес от оспорването, за наличието на който съдът следи служебно.

С касационната жалба се твърди наличие на правен интерес за оспорване на ПАМ, обоснован с издадените от Зам. председателя на КФН две НП - от 26.03.2015г. (за неизпълнение на т. 1 и т. 2 от решението) и от 10.03.2015г. (за неизпълнение на т. 3 и т. 4 от същото), с наложени глоби по 5000лв., което се определя като грубо нарушение по чл. 31, ал. 4 и ал. 5 ЗДСИЦ - т. 1 от наложената ПАМ К.Т. не може да изпълни самостоятелно, а т. т. 2, 3 и 4 следва да се изпълнят в определен срок, след изпълнение на т. 1 от същата. Сочи се също, че К.Т. не е узнал за мярката докато е бил член на ДС и ИД на дружеството, затова за него не е възникнало задължението да се съобрази с мярката - за него срокът за изпълнението й не е започнал да тече. Той е в обективна невъзможност да изпълни предписаното като физическо лице, а и като ИД до 25.07.2014г., след като процесното решение не му е било надлежно връчено, а от друга страна изпълнението на т. т. 2, 3 и 4, е обусловено от изпълнението на т. 1 от същото. Поддържа се отново и оплакването за некомпетентност на издателя на акта.

За да се произнесе по същество, настоящият петчленен състав на ВАС прие следното:

Решението следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на К. Т. срещу процесното решение в частта му по т. 1, като е прекратено производството по делото. Обоснован е изводът, че в случая липсва правен интерес за жалбоподателя да оспорва ПАМ, въвеждаща задълженията към Съвета на директорите на „[фирма]” АДСИЦ, последният, макар и член на СД към датата на постановяване на решение № 377, не може в лично качество да замести волята на колективния орган.

В останалата му част, съдът намира решението недопустимо, като постановено по недопустима жалба, поради което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото - да се прекрати.

Данните по делото сочат, че „[фирма]“ е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, вписано в Регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа и притежава статус на публично дружество. Безспорно, към датата на издаване на оспорваното решение, К. М. Т. е бил изпълнителен директор на дружеството и член на съвета на директорите на АДСИЦ, но на 25.07.2014 г., в търговския регистър било вписано заличаване на съвета на директорите, както и представляването на дружеството от изпълнителния директор – К. Т.. На 15.02.2016 г. в търговския регистър е вписано и прекратяване на дейността на „[фирма]“ АДСИЦ и му е назначен ликвидатор.

Жалбата, по която е образувано производството пред тричленния състав на ВАС, е подадена на 02.09.2016 г. от Т., като физическо лице, с искане за обявяване на нищожност на Решение № 377-ДСИЦ от 09.04.2014 г. Към тази дата, считано от 25.07.2014 г., жалбоподателят не е имал качеството на изпълнителен директор на АДСИЦ, т. е. адресатът на мярката, е престанал да съществува - за него, като физическо лице, не е налице засягане на правната му сфера и не е налице правен интерес да оспорва наложената ПАМ. Липсата на абсолютната процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която следва да е налице в хода на цялото производство, определя извода за недопустимост на жалбата. Същият не се променя и от факта, че искането е за прогласяване на нищожност, преследвана без ограничение във времето - правният интерес следва да е налице и по отношение на тези производства.

Съдебният акт съдържа и вътрешно противоречие. Наличието на правен интерес за жалбоподателя, както се подчерта по-горе, мнозинството от състава е обосновало от една страна с факта, че към датата на издаване на решението, Т. е бил изпълнителен директор на дружеството, а от друга - с административно-наказателната отговорност, която носи при неизпълнението на ПАМ. В същото време изрично е посочено, че доводите на жалбоподателя, свързани с наложените му административни наказания за неизпълнение на процесния акт, са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото производството по издаване на индивидуални административни актове е отделно производство от това по налагането на административни наказания. В случая се обсъжда ПАМ, която има за цел да премахне последици от неправомерното поведение, неин адресат е изпълнителният директор на АД, а след като с факта на заличаването Т. е загубил това си качество, правният субект е престанал да съществува. Мярката не е насочена към личността на Т., затова и тя не го засяга, с оглед което подадената от физическото лице жалба, неправилно е приета за допустима. Наличието на издадени наказателни постановления, не може да обоснове правен интерес, не може да бъде основание за пораждане на право да се иска обявяване на нищожността на една принудителната мярка.

С оглед така изложените съображения, решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата следва да бъде обезсилено, като с оглед изхода на спора, на ответната страна се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., своевременно претендирано, определено в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2900/09.03.2017г., постановено от състав на Седмо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 10742/2016г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на К. М. Т. срещу т. 1 от Решение № 377-ДСИЦ от 09.04.2014 г., на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и е прекратено производството по делото в тази част.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2900/09.03.2017г., постановено по адм. дело № 10742/2016г. на ВАС в останалата му част, като вместо това

О. Б. Р. жалбата на К. М. Т., с искане за обявяване на нищожност на т. т. 2, 3 и 4 от Решение № 377-ДСИЦ от 09.04.2014 г., на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.

ОСЪЖДА К. М. Т. от [населено място], да заплати на Комисията за финансов надзор, сумата от 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.