Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Завеждащ „Консулска служба“ при Посолството на Р. Б в Исламабад срещу решение № 5445/21.09.2017г. на Административен съд София град по адм. д. № 5506/2017г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Ш. М., гражданин на П. срещу отказ за издаване на виза от 10.02.2017г. на Завеждащ „Консулска служба“ при Посолството на Р. Б в Исламабад. При условията на евентуалност прави искане за обезсилване на обжалвания съдебен акт и прекратяване на производството по делото, предвид претендираната необжалваемост на отказа за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /какъвто претендира да е настоящия случай – при приложение на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /. Твърди, че на г-н Ш. М. не му е нарушено защитимо право по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Заявява, че получаването на виза не е право, а административна възможност за кандидатстващия. Подаването на заявление в никакъв случай не поражда задължение на компетентния орган да издаде виза /арг. чл. 9з, ал. 5 ЗЧРБ/.

Ответникът, Ш. М., гражданин на П., в писмен отговор чрез адв. П., взема становище за за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК,...