Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ”ОДОП”- гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 4218 от 22.06.2017г., постановено по адм. дело № 2910 от 2015 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2215-1401223-091-01 от 29.08.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 268/23.02.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София в частта, с която на [фирма] /с предходно наименование [фирма]/ са установени задължения за ДДС за м. 11.2012г. в размер на 41 615.48 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че РА не е обжалван в частта на установеното задължение по фактура № 5198 от 02.10.2012г. на нито един етап от развилите се две производства по административно оспорване. Намира, че съдът е игнорирал част от доказателствата, като същевременно не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в посочената част и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Касационна жалба е предявена и от [фирма], гр. [населено място] срещу Решение № 4218 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2910 от 2015г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2215-1401223-091-01 от 29.08.2014 г....