Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Н. И. К. и д-р О. Т. И., чрез адв. Б., срещу решение № 51 от 13.04.2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. И. К. и О. Т. И. против решение № 1040-09-4/29.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу разпореждане № РО-5-09-00090054 от 09.12.2015 г. на длъжностното лице по контрола на разходите в ТП на НОИ - Кюстендил, с което е определена сума за внасяне от Н. И. К., О. Т. И. и В. Т. И., солидарно в размер на 566, 14 лева, съставляваща изплатена на лицето М. В. Б. пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 02.06.2014 г. до 24.10.2014 г. и 71, 01 лева лихва по чл. 113 от КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото е установено, че с ЕР № 1017/069/15.05.2014 г. на ТЕЛК в състав – председател - д-р Н. А., членове – д-р О. И. и д-р В. И. е определен на М. В. Б. процент на трайно намалена работоспособност 56 % с водеща диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет“, с дата на инвалидизиране 28.06.2012 г. и срок три години. Експертното решение е обжалвано пред НЕЛК от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ – Кюстендил и е поискано отмяната му в частта за оценката на трайно намалената работоспособност. На основание експертното решение на ТЕЛК и чл. 98, ал. 7 от КСО с разпореждане № [ЕГН]/01.08.2014 г. на М. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.06.2014 г. В образуваното административно производство по обжалването на решението на ТЕЛК пред НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни болести с ЕР № 0734/140/03.09.2014 г. отменя решението на ТЕЛК и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. Съставът по Нервни болести е посочил, че в амб. лист № 575/22.06.2012 г. от ендокринолог е приета диагноза Захарен диабет II тип на перорално лечение с Неоформин и Неоглим, а в амб. лист № 603/17.07.2013 г. от ендикринолог е отразен КЗП – 5, 4; 5, 6; 6, 9 и не е отразена терапия, а само ХДР. Не става ясно с каква давност е заболяването, няма данни за системен контрол и лечение. Дг. Захарен диабет II тип на перорално лечение по данни от 2012 г. несистемно контролиран, с документални данни за полиневропатия, без данни за макроангиопатия и нефропатия, но с неуточнено състояние на ретината като прицелен орган, поради което се отменя и връща за ново освидетелстване. Видно от мотивите на състава по Нервни болести ДПНП е в начален стадий и е уместно в СИ лицето да проведе ЕМГ на долни крайници. НЕЛК – Очни болести е посочило, че в обжалваното ЕР липсва обсъждано очно заболяване и оценка по ч. V от НМЕ/2010 г. В МЕД на лицето е приложена консултация с д-р. С от 13.05.2014 г., без изходен номер, в което е отразено „очни дъна-ангиопатия ретине хипетоника от диабетика симплекс“. Горните данни са мотивирали очния състав да приеме, че тези данни не са достатъчни за експертизата – липсва проследен очен статус за степен и стадий на очната болест, обективизиране на състоянието на ретините с ФА, наблюдение и лечение, поради което отменя и връща за диагностично и функционално уточняване. Съставът на НЕЛК по Ортопедични болести е посочил, че в МЕД е приложена рентгенография на лява ТБС от 07.05.2014 г. с незначителни дегенеративни промени, а в ЕР на ТЕЛК от 15.04.2014 г. е изведена Дг. Коксартроза без орт. функц. дефицит и не обуславя % Т.Н.Р. по ч. I. В изпълнение на ЕР на НЕЛК, с ЕР № 0995/054/15.04.2015 г., ТЕЛК е определил 40 % трайно намалена работоспособност на М. В. Б.. На основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е издадено разпореждане № [ЕГН]/29.05.2015 г., с което ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Кюстендил прекратява пенсията за инвалидност на М. Б. от 02.06.2014 г., като на основание чл. 114, ал. 2 от КСО последната не следва да възстановява получената пенсия, тъй като няма вина. В резултат на определения процент трайно намалена работоспособност от ТЕЛК отпусната и изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в периода 02.06.2014 г. до 30.06.2015 г. в общ размер на 1 690, 01 лева, от които 1 542, 33 лева главница и 147, 68 лева – лихва, е сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-09-00086055/25.11.2015 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кюстендил, послужил за издаването на разпореждане № РО-5-09-00090054/09.12.2015 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кюстендил, с което разпорежда сумата да бъде внесена по сметката на ТП на НОИ – Кюстендил. Това разпореждане е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, което е обжалвано от жалбоподателите Н. К. и О. И. – членове на ТЕЛК, пред съда. Съдът е разгледал по същество жалбата и е приел, че са налице предпоставките по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за реализиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, но само досежно отпусната пенсия към датата на влизане в сила на ЕР на НЕЛК – 25.10.2014 г., поради което е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил в частта, с която е отхвърлил жалбата на лекарите против обжалваното пред него разпореждане за сумата от 976, 19 лева – изплатена пенсия на Б. за периода от 25.10.2014 г. до 30.06.2015 г. и 76, 61 лева – лихва по чл. 113 от КСО, и е изменил същото разпореждане като е намалил сумата на 566, 14 лева – изплатена пенсия на Б. за периода 02.06.2014 г. – 24.10.2014 г. и лихва по чл. 113 от КСО – 71, 01 лева, и е отхвърлил жалбата на д-р К. и д-р И. в частта на решението, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на изплатената пенсия за периода 02.06.2014 г. – 24.10.2014 г. и дължимата към нея лихва. В настоящото производство се оспорва само отхвърлителната част на съдебното решение, в останалата част – същото е влязло в сила. Оспорената част на решението е правилна.

Съдът е приел, че жалбоподателите не са спазили правилата на приложение № 1 и № 2 към чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза, като здравословното състояние на лицето не е подведено правилно под правната норма. Въз основа на констатациите на назначеното по делото вещо лице, съдът е формирал извода, че приравняването на заболяването на Б. на захарен диабет перорална форма с хронични усложнения по т. 1.2, част IX, раздел I на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ е осъществено необосновано, без проведени необходими и предписани в приложението медицински прегледи и изследвания, както и от данните по наличната медицинска документация, вкл. и данните от рецептурната книжка на лицето, от която е видно, че не са му изписвани медикаменти за перорално лечение и поддържане на добър гликемичен контрол във връзка със захарния диабет. Изложени са доводи относно тълкуването на изискването на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО досежно текста „актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпореди при издаването им“. Административният съд е назначил съдебно-медицинска експертиза и е обсъдил направените от НЕЛК изводи за необходимостта от ново освидетелстване на лицето, като е изложил и мотиви във връзка с новото експертно решение на същия състав на ТЕЛК, с което е намален процента трайно намелена работоспособност на М. Б..

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение № 1 „Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти“ при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение материалноправни (нормативни) разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразното експертно решение на ТЕЛК е била изплащана пенсия за инвалидност поради общо заболяване при липса на такова право.

Обосновано административният съд е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма], [населено място]. Параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер от съда до сумата изплатена на Б. до влизане в сила на ЕР на НЕЛК и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица – тримата лекари, участвали в състава на постановеното експертно решение.

Неоснователни са доводите, че в случая експертното решение не е издадено в нарушение на нормативните изисквания. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и правилно кредитирано от първоинстанционния съд, като компетентно изготвено, Б. е освидетелствана първоначално с ЕР № 1007/28.06.2012 г. с диагноза Захарен диабет – неинсулинозависим тип, без ЕМГ изследване (за уточняване на степента и вида на увреждането), само по анамнестични и клинични данни, като е прието, че са налице неврологични изменения – диабетна полиневропатия, което е поддържано и в ЕР № 1017/05.04.2015 г. Не се установява посочените в амб. лист от 22.06.2012 г. медикаменти Неоглим и Неоформин, да са изписани по рецептурна книжка за перорално приложение. Не са установени засягане на бъбреците или на магистрални съдове, в т. ч. и на долните крайници, което се установява от приложена консултация с хирург в НЕЛК от 15.05.2014 г. С ЕМГ от 27.10.2014 г. са установени данни на лекоспепенна полиневропатна увреда на сетивните влакна на изследваните нерви на долни крайници, каквато се обуславя от дегенеративни промени в поясния отдел на гръбнака, което не потвърждава клиничната диагноза за неврологични усложнения при захарен диабет – диабетна полиневропатия (ДПНП). От очния статус от 13.05.2014 г. и 06.06.2014 г. също не се установява за регистрирани ясно отчетливи данни на диабетна ретинопатия. При личен преглед извършен от вещото лице на М. Б., същата твърди, че е диспансеризирана за Захарен диабет от 10 години, през които е била на диета при периодичен контрол на кръвната захар и гликирания хемоглобин HbAic-7, 2/24.11.2014 г.), никога не е приемала медикаменти за лечение на диабета, защото такива не са й изписвани, а е поддържала нормалните нива на кръвната захар с диета. Не са установени клинични данни за ДПНП (живи СНР с разширени рефлексогенни зони и сетивни нарушения по дерматомен тип). Предвид така изложените данни, вещото лице е приело, че за Захарен диабет, компенсиран, контролиран с диета, без убедителни данни за усложнения със засягане на прицелни органи и/или в начален стадий/ за диабетна ретинопатия и ДПНП и непроследявани във времето се следват 10 % ТНР по ч. IX, р. I, т. 1.1. посочено е още, че без двигателен функционален неврологичен дефицит, обусловен от увреждане на периферни нерви на крайниците, който да определи ТНР по VII ч. – Нервни болести в ЕР № 0995/15.04.2015 г. е обсъждана допълнително диагноза Цервикобрахиален радикулит по ЕМГ данни от 2014 г. за полиневритна увреда на горни крайници, рентгенови данни за остеохондроза от 2011 г. и субективни оплаквания, провокирани от простудно заболяване, при живи СНР с разширени рефлексогенни зони, без функционален неврологичен дефицит, установени при личния преглед с вещото лице. В заключението е посочено, че и в двете ЕР на ТЕЛК крайният процент на ТНР е определен след личен преглед на пациентката, който не отразява обективното състояние по отношение на неврологичния статус – категорично липсват клинични данни за ДПНП (налице са живи СНР и сетивни нарушения по дерматомен тип). Освен това пациентката отрича някога да е била на перорално медикаментозно лечение, което не е изписвано и по рецептурна книжка. При оценка на вида и степента на увреждане в проценти не са спазени изискванията по НМЕ, както и Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти. Всичко изложено, говори за изначално повишен процент на ТНР и поставена диагноза, за която се предвижда по-голям процент за функционален дефицит, при условие, че освидетелстваната не страда от такова заболяване. При така установеното, не може да се приеме, че експертното решение е издадено без да са допуснати нарушения на НМЕ и Методиката.

Неоснователно е и възражението за пропуснат от страна на медицинската комисия при ТП на НЕЛК – Кюстендил срок, да оспорват ЕР на ТЕЛК. Видно от данните по делото на 06.06.2014 г. в ТП на НОИ е входиран приемо-предавателния протокол с МЕД с експертни решения на 17 лица, в т. ч. на М. Б., поради което подадената на 20.06.2014 г. жалба, съответства на определения в чл. 112, т. 3 от ЗЗ срок за оспорване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Доказателства, които да оборят установеното, не са представени от касационния жалбоподател, поради което твърдението му за просрочие на жалбата до НЕЛК е и недоказано.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 51 от 13.04.2017 г., постановено по адм. д. № 73/2016 г. на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. И. К. и О. Т. И. против решение № 1040-09-4/29.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу разпореждане № РО-5-09-00090054 от 09.12.2015 г. на длъжностното лице по контрола на разходите в ТП на НОИ - Кюстендил, с което е определена сума за внасяне от Н. И. К., О. Т. И. и В. Т. И., солидарно в размер на 566, 14 лева, съставляваща изплатена на лицето М. В. Б. пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 02.06.2014 г. до 24.10.2014 г. и 71, 01 лева лихва по чл. 113 от КСО.. Решението не подлежи на обжалване.