Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. С. И. Д., гражданин на Й., срещу Решение № 6109 от 07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5405/2016 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. С.-Т. в писмени бележки изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли да бъде оставено в сила процесното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. С. И. Д., гражданин на Й., срещу Решение № 2752 от 12.05.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказано предоставяне на международна закрила.

За да постанови този рузултат съдът е приел за установено, че жалбоподателят е гражданин на Й., роден в [населено място], К.. Подадената от него молба за закрила е шеста по ред, т. е....