О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр.София, 30.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 4620/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Е. К. и О. А. К. срещу определение на Кюстендилски окръжен съд от 14.03.2017 г. по ч. гр. д.№ 79/ 2017 г. С него е потвърдено определение на Кюстендилски районен съд от 02.12.2016 г. по гр. д.№ 1606/ 2016 г. за прекратяване на производството по подадената от касаторите искова молба против О. с. „З.” – К. и [фирма], [населено място], за установяване на нищожността на решение № 57-32 от 15.01.2009 г. на Поземлена комисия К. и за установяване на нищожността на нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н. д.№ 543/ 15.11.2013 г. на нотариус рег.№ ***.
Жалбоподателите поддържат, че изводът за недопустимост на предявените искове е незаконосъобразен. Според К. Е. К. и О. А. К. О. с. „З.” – К. притежава процесуална правоспособност да отговаря по искове за прогласяване на нищожност на издадените от нея актове. За тях е налице интерес от установителния иск, тъй като издаденото решение № 57-32 от 15.01.2009 г. засяга правата им като собственици на водоем и прилежащия му терен, които са придобили чрез покупко-продажба по реда на ЗСПЗЗ. Налице е и интерес от установяване на нищожността на сделката, с която ответникът [фирма] е придобил части от прилежащия на терена водоем. Между същите страни има влязло в сила решение, но то не...