№478

Гр. София, 27.11.2017 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д.№ 1739 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Д. Я., срещу Решение № 13 от 18.01.2016 г. по в. гр. д. № 490/2016 г. на Добричкия окръжен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното Решение № 61 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 361/15 г. на Генералтошевския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] против касатора владелчески иск с правна квалификация чл. 76 ЗС - за осъждане на [фирма], [населено място] да върне отнетото държание на ищеца върху 281, 548 дка, част от имот № 180003 по КВС на [населено място], [община], целият имот с площ 350 дка. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение...