Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – [населено място], подадена чрез юрисконсулт П., срещу Решение № 1800 от 11.10.2016 год. по адм. дело № 1106 по описа на Административен съд Пловдив за 2016 година.
Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че направените от ищеца разноски в производството по оспорване на наказателно постановление не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. Съда неправилно бил достигнал до извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт и произнасяне по същество, като се отхвърлят изцяло предявените от В. искове. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът, чрез редовно упълномощен процесуален представител депозира становище, с което оспорва жалбата. Представя писмена защита. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока.
Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото на Административен съд Пловдив е образувано по иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от С. Т. В. срещу ОД на МВР – [населено място] за претърпени имуществени вреди в размер на 150 лв., представляващи заплатено от лицето адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 614/2013 год. по описа на РС Асеновград, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 129 от 28.02.2013 година на Началник на РУП А., ведно с лихва върху сумата от влизане на отменителното решение в сила до датата на подаване на исковата молба, ведно с направените по делото разноски.
С обжалваното решение, Административен съд Пловдив е уважил изцяло предявения иск.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на В. е за възстановяване на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление НП № 129 от 28.02.2013 година на Началник на РУП А., на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. По повод подадена от лицето срещу горепосоченото НП жалба, пред Асеновградски районен съд е образувано АНД № 614/2013 год., приключило с влязло в законна сила Решение № 256 от 06.11.2013 година, с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред съда дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищеца е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие серия № 65467 с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, изплатен в брой при сключването му.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от С. Т. В. и и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 129/28.02.2013 год. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Правилно са преценени като основателни и претенциите за присъждане на лихва от датата на влизане в законна сила на решението, с което е отменено атакуваното пред съда наказателно постановление, до датата на завеждане на исковата молба.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд Пловдив следва да бъде оставено в сила.
Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Предвид изхода от спора, ОД на МВР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на С. Т. В. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1800 от 11.10.2016 год. по адм. дело № 1106 по описа на Административен съд Пловдив за 2016 година.
ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на С. Т. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща направени в производството пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.