Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Т при ЦУ на НАП против Решение №437 от 19.12.2016г. на Административен съд В. Т по адм. д.№ 688 по описа за 2016г., с което по жалба на [фирма] [населено място] е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ №П-04000416112846-004-001/06.07.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП В.То, потвърден с Решение №298/26.09.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Дирекция „ОДОП“/ – В. Т, в частта му, с която е отказано възстановяване на сумата 35 656, 09лв. за данъчен период по ЗДДС м. 05.2016г. поради прихващането й с установени публични задължения по РА № Р-04004415004729-091-001/08.06.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП В.То.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за липса на насрещно ликвидно и изискуемо публично вземане в размер на 35 656, 09лв., с което е извършено прихващането с АПВ, предвид обстоятелството, че определението на АС В.То за спиране на изпълнението на РА от 08.06.2016г., с който е установено вземането, е от 14.07.2016г. - след издаването на АПВ на 06.07.2016г.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против АПВ, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. Р.Д., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания,...