208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба подадена от В. В. В. срещу решение № 7777 от 12.06.2009г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д.№ 4558/2008г. С касационната жалба са релевирани доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд.

Ответникът – министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юрк. Р. излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред тричленният състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на заповед № К-1059 от 21.02.2008г. на министъра на вътрешните работи. С оспорения административен акт е прекратено служебното правоотношение на В. В. В. служител в МВР – началник на сектор в отдел „Противодействие на престъпността” към ОДП Перник на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР - по собствено желание. Решаващият състав е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Прекратяването на служебното правоотношение със служителя на МВР е станало на основание подадено лично от него заявление. По доводите, че заявлението е подадено в резултат на принуда и не обективира негова воля, съдът е приел че описаната от жалбоподателя фактическа обстановка при която е подал заявление за напускане не сочи на заплаха под чието въздействие той да го е сторил. Съдът е преценил и факта, че след напускане на кабинета на главния секретар на МВР, жалбоподателят не е оттеглил заявлението за напускане, въпреки че към този момент е бил прекратен евентуалния натиск. Като неоснователни са преценени доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези мотиви тричленният състав е потвърдил оспорената заповед.

Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Един от основните принципи на административния процес е принципът на истинността, закрепен в разпоредбата на чл. 7 от АПК. В изричната процесуална норма на чл. 7, ал. 3 от АПК е предвидено, че истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Р. за носене на доказателствена тежест е уреден с нормата на чл. 170 от АПК. Прилагайки предвидените в тази норма правила, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. Това е направено с прилагане на административната преписка и в частност на основния документ в нея - заявлението, подадено от жалбоподателя за освобождаване от заеманата длъжност. За да се спази напълно принципа на истинността, съдът е задължен да даде процесуална възможност и на оспорващата страна да установи фактите, твърдени от нея, прилагайки правилата за събиране на доказателства, уредени в Административнопроцесуалния кодекс и приложимият субсидиарно Граждански процесуален кодекс. Н. повече - нормата на чл. 171, ал. 4, пр. 2 от АПК дори го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Тези правила, обезпечаващи при разглеждането на делата установяване на действителната фактическа обстановка са нарушени от съда.

Генералното възражение, което е направено от жалбоподателя в жалбата и неотклонно поддържано в целия съдебен процес е, че той действително е написал и подписал заявление за освобождаване, което обаче не съответства на действителната му воля. Последователно се е позовавал на порок във формирането й, дължащ се на упражнен психически натиск от длъжностни лица. За да установи това обстоятелство е поискал допускане на гласни доказателства - разпит на свидетели. При това искането е направено два пъти. Събирането на нови доказателства в съдебното производство е изрично уредено в чл. 171, ал. 2 от АПК при условие, че такива са допустими. За да изпълни задължението си за всестранно изясняване на спора, съдът е бил длъжен да се произнесе по исканията, като съобрази две групи обстоятелства – относимостта на поисканите гласни доказателства към предмета на спора и тяхната допустимост по правилата на субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ГПК. Това не е направено. Мотивът на решаващият съд да откаже допускане на гласни доказателства е единствено, че обстоятелствата, за установяване на които се сочат свидетелите, трябва да бъдат доказани чрез представяне на писмени доказателства. Преценено по същество, протоколното определение на съда за отказа да се допуснат свидетели е немотивирано. В същото време гласните доказателства са относими, което е видно от молбата на пълномощника на жалбоподателя от 23.10.2008 година. Те са и допустими, тъй като не попадат в обхвата на забраните по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. В конкретния случай оспорващият не опровергава съдържанието на изходящия от него частен документ - заявление до органа по назначението за освобождаване от заемана длъжност. Той цели да установи неговата недействителност поради порок на волята му при издаването. Съгласно практиката на ВС на НРБ - решение 1258 от 17.06.1976 година по гр. дело № 751/1976 година на І г. о. със свидетелски показания може да се доказва, че изходящ от страната частен документ е издаден при опорочена воля от издателя. Както се сочи в същото решение разпростирането на забраната за разпит на свидетели и в този случай би довело до недоказуемост на основания за унищожаване на волеизявления на страните. А това на свой ред ще доведе до нарушаване принципа на истинност в съдебния процес.

Допуснатите от съда нарушения на цитираните правни норми от Административнопроцесуалния кодекс са от съществен характер, тъй като са довели до постановяване на решение, без да са събрани относими и допустими доказателства, поискани от оспорващия, които да се преценят в съвкупност с целия доказателствен материал по делото. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд – петчленен състав на първа колегия РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 7777 от 12.06.2009г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д.№ 4558/2008г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К./п/ Т. Х./п/ Г. Г. Т.Х.