Производството е по реда на чл. 145 от АПК и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Ч. Д. Б. от гр. С. против заповед К-6083 от 26.05.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която за нарушение на чл. 63, ал. 5 от ЗМВР и за това, че на 23.03.2010 г. за времето от 15:00 часа до 21:30 часа не е допуснал защитник (адвокат) до задържаното от него лице в 06 РУ „Полиция” при СДВР, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2 т. 1, вр. чл. 226, ал. 1 т. 2 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР - разузнавач V степен в група "Криминална полиция" на участък - Витоша към 06 РУ на МВР при СДВР, категория Г -III степен, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение” за срок от шест месеца. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на формата на акта и в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представя писмени бележки с подробни съображения.

Настоящата инстанция, каето взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

От писмените доказателства, находящи се в преписката и приети като доказателства в съдебното производство, се установява следната фактическа обстановка:

На 22.03.2010 г. е подаден сигнал в 06 РУ – СДВР от пострадало лице за нанесен побой, заведен във входящия дневник с № 10796/22.03.2010 г. Преписката е била разпределена за работа на инспектор Борисов, който на 23.03.2010 г. в 12 часа е издал заповед за полицейско задържане № 750/2010 г. Въз основа на тази заповед и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК е задържан О. О..

На задържания били разяснени правата, за което е подписал декларация. В същата е отбелязано, че желае да бъде представляван от адвокат и негов близък ще му осигури такъв. Записал е лично мобилния му телефон. Била е осъществена връзка с адв. Г. Г., която в 13:18 часа се е обадила на задържаното лице (л. 43), разговаряла е с него и с инспектор Борисов, когото е уведомила че пътува и до час ще бъде в РУ. Последният й разговор със задържания е бил в 14:36 часа, видно от приложената по делото справка (л. 43). След това, както сочи в писмените си обяснения защитничката (л. 33-35), телефонът на задържания бил изключен и тя нямала връзка нито с него, нито с инспектор Борисов когато пристигнала пред 06 РУ в 15 часа.

В същото време по отношение на задържания Орлинов били предприети процесуално-следствени действия - в 14:25 часа е извършен личен обиск; заведено е досъдебно производство ЗМ № 1110 от 23.03.2010 г. за извършено престъпление по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК; в 15 часа за това е била уведомена разследващ полицай Йонова, която е започнала работа по полицейското производство - предприела оглед на местопроизшествие с участието на пострадалата. Междувременно на полицай Йонова се е обадил по телефона и адв. В. П., който я уведомил че двамата с адв. Г. Г. ще представляват задържания Орлинов. Йонова не допуснала до задържания адв. Г. по причина, че нямала пълномощно. Въпреки това, в 21 часа, полицай Йонова уведомила Орлинов, че в жилището му ще бъде извършен оглед, на който ако желае може да присъства адв. Г.. Задържаният изявил желание, но адв. Г. отказала.

Към дисциплинарната преписка са приобщени писмени доказателства - заповед № 750 от 23.03.2010 г. за полицейско задържане по чл. 63 ал. 1 от ЗМВР и чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, както и приложените към нея декларация за запознаване с права; протокол за личен обиск; сигнал от адв. Г. Г.; справка от назначената по случая комисия, която предлага на инспектор Борисов да бъде наложено дисциплинарно наказание - "писмено предупреждение” за срок от шест месеца за това, че в нарушение на чл. 63, ал. 5 от ЗМВР не е допуснал защитник до задържано, на основание чл 63, ал. 1 от ЗМВР, лице.

Въз основа на справката и съдържащото се в нея предложение министърът на вътрешните работи е издал оспорваната в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание, връчена на държавния служител на 04.06.2010 г.

С оглед така установените по делото факти, съдът намира жалбата за неоснователна.

На жалбоподателя е вменено нарушение на служебно задължение, конкретизирано в чл. 63, ал. 5 от ЗМВР, което нарушение е извършено поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Поведението на Борисов е довело до нарушаване правото на защита на задържано лице, чиято свобода временно е ограничена в рамките на 24 часа, както и правото и задължението на защитата да изпълни ангажимент по представителството на това лице.

По същество действията на жалбоподателя са квалифицирни като нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2 т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за което се налага наказание „писмено предупреждение” за срок от три до шест месеца. В конкретния случай фактическите констатации на административния орган правилно са подведени под хипотезата на правната норма.

Неоснователни са твърденията, че административният акт не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, „тъй като реално не са установени фактическите основания за издаването” му, както и адресатът. Административният орган е посочил както деянието, представляващо нарушение на служебната дисциплина - недопускане на защитник до задържаното лице в нарушение на изискванията на закона, така и извършителят - полицейският орган, постановил задържането.

Неоснователни са твърденията на защитата, че инспектор Борисов е изпълнил точно всички своите задължения по чл. 63, ал. 5 от ЗМВР. Съгласно разпоредбите на Инструкция № Із-1711

от 15.09.2009 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и реда в тях, изд. от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 2.10.2009 г., изм. и доп., бр. 40 от 28.05.2010 г. срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.

Отделно от това същата разпорежда не само незабавно след задържането на лицето да бъдат разяснени правата, за което попълва декларация по образец от приложение № 1, но и да му бъде предоставена възможността да ползва адвокатска защита от момента на задържането

, като част от правото му на защита, или в лицето на защитник по реда на Закона за правната помощ, или на такъв посочен

от задържаното лице. С други думи не е достатъчно задържания да бъде формално уведомен от полицейския орган, че има право да бъде представляван от защитник. Необходимо е полицейският орган, като такъв, да положи грижата да осигури реален достъп

на адвокат до задържания. В случая отговорността неоснователно се прехвърля от полицейския орган върху разследващия полицай (който също в разрез със закона е изискал пълномощно от адвокат, който практически не се е срещал с подзащитния си и тъкмо това е било неговото искане) и обратно, но на 23.03.2010 г. след задържането на Орлинов не му е осигурен контакт с поискания от него адвокат, а на защитника не е дадена реална възможност да изпълни поетите ангажименти по защитата на представляваното от него лице. Необходимостта да се докладва преписката в Районна прокуратура или явяването на оперативка, при положение че защитникът е сигнализирал на дежурния за присъствието си и очаква да му се огисури достъп до подзащитния, не оправдава полицейския орган. Единствено негово е било задължението по чл. 63, ал. 5 от ЗМВР и той не го е изпълнил.

Необосновано е и твърдението на жалбоподателя, че адв. Г. не е изявила желание да се срещне с Орлинов. Всички писмени доказателства по делото сочат на обратното. Тя е пристигнала пред 06 РУ в 15 часа и си е тръгнала около 21 часа и през цялото време се е опитвала да осъществи контакт със задържания чрез дежурния, чрез разследващ полицай Йонова, чрез колегата си адв. В. П..

При наличието на тези данни изводите на административния орган, че инспектор Борисов е нарушил служебната дисциплина, като не е изпълнил задълженията си по чл. 63, ал. 5 от ЗМВР са правилни и обосновани. Съдът следва да приеме, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт - издадена е от компетентен орган по чл. 228, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в изискуемата форма и със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административно-производствените правила на дисциплинарното производство, в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Ч. Д. Б. от гр. С. против заповед К-6083 от 26.05.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Х./п/ Т. П.

Г.Х.