Производството е образувано по подадена касационна жалба от Р. В. М. от гр. С. против решение № 8445 от 25.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2348 от 2009г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В жалбата са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Пиперкова, прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - петчленен състав, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалба, подадена срещу заповед № К-98 от 10.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 228, т. 1 от ЗМВР във вр. чл. 228, ал. 1, т. 3 на ППЗМВР, с която на гл. инспектор Р. В. М. - е било наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година" за нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на запознаване със заповедта. Съображенията за това са били, че от съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаването на оспорената заповед административния орган е стигнал до извода за наличие на фактическите основания за издаване на обжалваната заповед. Изложени са доводи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на служебната дисциплина, като на 15.09.2008 г. поради непознаване в пълен обем на нормативната уредба, регламентираща пропускателната дейност на ГКПП е допуснал да бъдат накърнени правата и свободите на сирийски гражданин с разрешение за продължително пребиваване в РБългария. Съдът е приел, че в хода на административното производство дисциплинарното нарушение е установено по време и място и правилно е квалифицирано като такова. Крайният извод на съда, обусловил обжалвания резултат, е, че е било налице правното основание, посочено в заповедта за дисциплинарно наказание - чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3 ППЗМВР.

Така приетото е законосъобразно. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от надлежен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано и подписано от всички съдии, като правораздавателната власт е осъществена при наличието на установените от АПК условия за нейното упражняване. Оспореното решение не противоречи на материалния закон и е обосновано, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му, така както се твърди. Основното поддържано от касатора възражение е свързано с нарушение на материалния закон. При касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК е видно, че същото е постановено в съответствие със закона и при пълен анализ на събраните доказателства по делото. С касационната жалба не се представиха други доказателства, които да доведат до промяна на установената фактическа обстановка по делото. Правилно е прието за безпорно установено по делото, че на 15.09.2008 г. с действията си жалбоподателя е нарушил правото на сирийстия гражданин с разрешение за продължително пребиваване в Р България да се възползва от правото си по чл. 35, ал. 2 от Закона за чужденците в РБългария ( ЗЧРБ) и чл. 45 от ППЗЧРБ. С оглед длъжността която заема касаторът той е бил длъжен да познава в дейтайли нормативната уредба регламентираща пропускателната дейност на ГКПП. С оглед на това обосновани се явяват, както изводите на административния орган така и изводи на първоинстанционния съд за допуснато от касатора на нарушение.

Поради това сочените оплаквания на касационния жалбоподател за необоснованост на решението и за недоказаност на извършеното деяние са неоснователни. Като е възприел установената фактическа обстановка и е обсъдил събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи, поради което решението му е правилно и обосновано.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в заповедта не е посочено точно в какво се изразява нарушението, не е посочен поименно и сирийстия гражданин, чиито права са нарушени. Видно от административния акт предмет на съдебната проверка, той е мотивиран - посочени са основанията за налагане на наказанието, описано е конкретното нарушение, а в предложението и справката, както и в другите съпътстващи преписката доказателства безпорно е установено извършването на дисциплинарното нарушение.

Неоснователно се явява и вързажението на жалбоподателя за липсата на комепетност съгласно чл. 146, т. 1 от АПК с оглед на факта, че по преписката са приложени заверени копия от доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим в административния процес по силата на чл. 144 от АПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оргиналите. Видно от отбелязаването върху заповедта ( л. 20 от делото ) самия жалбоподател собственоръчно е написал, че е получил заверено копие от оспорвания акт.

Предвид изложеното по-горе настоящият петчленен съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - петчленен състав на І колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8445 от 25.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2348 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ Й. К./п/ В. П./п/ С. Б. В.П.