Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на М. Б. Д., прокурор в Районна прокуратура - Варна, срещу решението по т. [номер] от Протокол № [номер] от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 11.10.2017 г., с което е наложено на М. Б. Д. - зам. административен ръководител-заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност - „заместник на административния ръководител-заместник районен прокурор на Районна прокуратура Варна“ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. З от ЗСВ във вр. с т. 5.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт и по чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, по повод на образувано дисциплинарно дело № [номер]/2017 г., по описа на ВСС.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на Прокуроската колегия /ПК/ на ВСС по смисъла на чл. 318, ал. З от ЗСВ вр. чл. 146, т. З и т. 4 от АПК - представляващи съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Твърди се, че пред дисциплинарния състав и пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), не са обсъдени и изяснени факти и обстоятелства по извършеното нарушение. Не са обсъдени свидетелските показания на изслушаните свидетели пред дисциплинарния състав по дисц. д. № [номер]/2017 г. Не са взети предвид обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност и не са взети предвид поставените от него въпроси и искания.

Ответникът - Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез юрисконсулт Л. в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна - административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Варна, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата на М. Б. Д. за процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката М. Б. Д. е прокурор в Районна прокуратура - Варна. Преди налагане на дисциплинарното наказание е заемала длъжността „заместник на административния ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна“.

Дисциплинарното производство срещу М. Д. първоначално е образувано на основание Заповед № 211/15.03.2017 г., на окръжения прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, като на основание Заповед № 226/21.03.2017 г., тази Заповед № 211/15.03.2017 г., е отменена на основание чл. 99 от АПК от окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Варна.

Впоследствие на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е направено предложение от окръжения прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, чрез Главния прокурор на Р. Б до Висшия съдебен съвет.

На основание решение по т. [номер] от Протокол № [номер]/19.04.2017 г., на Прокурорската колегия на ВСС е образувано дисциплинарно производство против М. Б. Д. - заместник районен прокурор на районна прокуратура - Варна. Определен е тричленен дисциплинарен състав на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ.

По повод на образуваното дисциплинарно производство е образувано дисц. д. № [номер]/2017 г., по описа на ВСС.

Дисциплинарноотговорното лице е уведомено, че може да направи възражения по образуваното дисциплинарно производство и представените доказателства, както и да направи свои доказателствени искания.

Пред дисциплинарния състав по дисц. д. № [номер]/2017 г, М. Д. е била изслушана. Дадените от нея показания не се различават от дадените обяснения на 20.03.2017 г., по искане на окръжния прокурор - Варна и депозирани с вх. № А-144/20.03.2017 г., пред Окръжна прокуратура - Варна.

Направените доказателствени искания от страна на прокурор Д. за разпит на исканите свидетели са изпълнени от дисциплинарния състав. Преди внасяне на делото пред Прокурорската колегия на ВСС, дисциплинарният състав е обсъдил и приел всички относими и допустими писмени и гласни доказателства и е взел решение да предложи на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да наложи на М. Б. Д. - зам. административен ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност - заместник на административния ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна, за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. З, т. З от ЗСВ във вр. с т. 5.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт, и по чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения.

Предложението на дисциплинарния състав е обсъдено на заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2017 г., по Протокол № [номер] от заседанието на което Главният прокурор С. Ц. е направил кратък доклад по делото, поради изтичане на мандата на члена на ВСС г-жа Ю. К., която е и докладчика по дисциплинарното дело.

Изказване по направеното предложение на дисциплинарния състав е направил само О. Д. в смисъл, че предложеното наказание е адекватно на извършеното нарушение.

След проведено тайно гласуване приключило със 11 гласа „за“ е прието предложението на дисциплинарния състав, т. е. прието е оспорваното решение по т. [номер] от Протокол № [номер] от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 11.10.2017 г., с което е наложено на М. Б. Д. - зам. административен ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност - „заместник на административния ръководител-заместник районен прокурор на Районна прокуратура Варна“ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. З, т. З от ЗСВ във вр. с т. 5.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт и за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ - за неизпълнение на други служебни задължения.

Решението на Прокурорската колегия на ВСС изцяло възприема изводите на дисциплинарния състав, както и приетите писмени и гласни доказателства по дисц. д. № [номер]/2017 г., по описа на ВСС.

Дисциплинарният състав на Прокурорската колегия при Висшия съдебен съвет в Решение № ВСС-[номер]/02.10.2017 г., постановено по дисц. д. № [номер]/2017 г., приема, че на 13.03.2017 г., прокурор М. Б. Д., е заемала длъжността заместник административен ръководител - заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна. На тази дата, заедно с районният прокурор на районна прокуратура - Варна, прокурор Ц. Г. отиват да обядват в ресторант [наименование] в [населено място]. Обядът е започнал след 13.30 ч, поради обстоятелството, че прокурор Д. е имала служебен ангажимент и не е обядвала в рамките на полагаемата се обедна почивка. Прокурор Г. пък имала личен повод/ще става баба/ и пожелала да почерпи колегата си. Двете седнали на отделна маса в ресторанта и си поръчали обяд и напитки. Междувременно управителят на ресторанта, свид. Д. Д., минал покрай тях и прокурор Г. пожелала да го почерпи и него по личния си повод, като първоначално поръчала за него уиски, но свидетелят отказал и по негово желание била поръчана и включена в сметката ракия, която той да получи след приключване на работата си /свид. Д. и Д./. Докато си говорели на масата, на друга маса седнал клиент на име Д., с когото Г. се познавала. Той също получил като почерпка ракия/свид. Д. и Д./. По време на обяда основна тема на разговора била търсенето на жилище под наем за сина на прокурор Г.. По този повод прокурор Д. се обадила на свой познат, свид. С. Ж., който като търговец се занимавал и с отдаване на жилища под наем. Поканила го да се присъедини към тях и около 14 ч. той също отишъл в ресторанта / показания на свид. Ж. и Д./.

Със този свидетел са разговаряли около 20-30 минути в ресторанта, като и той също бил почерпен с ракия - [наименование].

Към 15, 30 ч., заведението било посетено от прокурори от Апелативна прокуратура - Варна - прокурор М. и прокурор Л., по разпореждане на Апелативния прокурор на [населено място] за извършване на проверка по сигнал, че прокурори от Районна прокуратура - Варна са в този ресторант и то в работно време. Проверяващите поискали от обслужващата сервитьорка документ за консумацията на прокурорите Г. и Д., който им бил издаден в 16, 04 ч., след добавяне на последната поръчка - една бира [наименование] /докладна записка, свид. Д./.

Документът за консумация /фискалният бон/ бил предоставен на проверяващите прокурори. Видно от фискалния бон поръчката съдържала /по поредността на записванията/: 3 бр. ракия [наименование]; 2 бр. асорти от гръцки салати; 1, 5 л минерална вода; 2 бр. гирос от свинско месо; 1 бр. ракия [наименование]; 1 бр. гръцка салата; 2 бр. ракия [наименование]; 1 бр. бира [наименование] от 500 мл; сода; 2 бр. уиски [наименование]; 1 бр. бира [наименование] от 500 мл. След като получили фискалният бон, двамата проверяващи прокурори си тръгнали от заведението. Прокурорите Г. и Д. останали в ресторанта.

Около 17.00 ч в ресторанта пристигат и служители на ОД на МВР - Варна, които по разпореждане на Окръжна прокуратура - Варна трябвало да снемат сведения от персонала на заведението по повод на извършената проверка от прокуратурата.

И по време на проверката от ОД на МВР - Варна, прокурорите Г. и Д. продължавали да са в заведението /докладна записка от ОД на МВР, свид. Д./. Още при проверката от ОД на МВР - Варна са били взети обяснения от свидетелките А. Д. и Р. Д..

По дисциплинарното дело са събрани и обсъдени всички факти и документи и от кадровото досие на прокурор М. Д. от които е видно, че от 1998 година М. Д. е заемала различни длъжности в органите на съдебната власт. Била е младши прокурор, следовател, прокурор в Районна прокуратура. От 2011 г. е заместник районен прокурор при РП - Варна. Има много добра оценка от трите извършени й атестации. Не е наказвана с дисциплинарни наказания.

Дисциплинарния състав обективно и всестранно е изследвал всички писмени и гласни доказателства, като: писмените доказателства, представени по опис и приложени към преписка № А-144/2017 г. на Окръжна прокуратура - Варна, в т. ч. и копие от фискалния бон от 13.03.2017 г.; копие от кадровото досие на дисциплинарно привлеченото лице; показания на свидетелите Д. Д., С. Ж., Р. Д., обясненията на прокурор Д..

Пред дисциплинарния състав, неявилите се свидетели Д. А. и А. Д. са заличени от списъка за призоваване по общо съгласие на страните и след преценка, че и без техните показания делото е изяснено от фактическа страна. По дисциплинарното дело е приложен и видеофайл от записите на видеокамера, намираща се на улицата в близост до входа на ресторант [наименование]. Дисциплинарния състав не се позовава на записите от камерата, като при изграждане на фактическата обстановка изцяло кредитира показанията на прокурор Д., относно продължителността на присъствието й в ресторанта.

Дисциплинарният състав намира, че възпроизведените части от приетите като доказателства видеофайлове от записите на видеокамера, намираща се на улицата в близост до входа на ресторант [наименование] не са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка, тъй като единственият им принос към нея е посочване на точните часове на пристигането и напускането на заведението от страна на прокурор Д..

По приблизителните часове, прекарани от прокурор Д. в ресторант [наименование] не се спори. Те се установяват, както от свидетелите, така и от нейните обяснения, поради което дисциплинарният състав не се позовава на записите от камерата при изграждане на фактическата обстановка.

Дисциплинарният състав дава вяра на показанията на свидетелите, в частите, които не противоречат на фискалния бон като писмено доказателство, но изцяло кредитира отразената консумация на храна и алкохол във фискалния бон, по тежест и степен на обективност, поради обстоятелството, че той е съставен непосредствено по време на консумацията, преди да е било известно, че се предприема проверка, спрямо прокурорите Г. и Д..

Дисциплинарният състав приема, че прокурор Д. е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, вр. т. 5.3 - Кодекса за етично поведение на българските магистрати, представляващо действие /постъпка/, което накърнява - принципа за почтеност и благоприличие, бидейки в черпеща се компания в обществено заведение в разгара на работния ден, практически през целия следобед на 13.03.2017 г., игнорирайки дори и присъствието на прокурори от по-висока инстанция, за които и е известно, че правят проверка на поведението й, прокурор Д. е допуснала неблагоприлично поведение, оставайки продължително време през работно време в черпеща се с алкохол компания и пред хора, на които им е добре известно каква е професията и длъжността й.

Дисциплинарният състав приема, че прокурор Д. е извършила и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ - друго дисциплинарно нарушение, представляващо неоправданото отсъствие от работното място през работно време. Дисциплинарният състав се позовава и на Правилник за вътрешния трудов ред в Районна прокуратура - Варна, в който е посочено, че обедната почивка е половин час. П., че практически прокурор Д. е прекарала половината от работния ден в ресторант [наименование], което без съмнение е нарушение на трудовите задължения и трудовата дисциплина, дори да се приеме, че е ползвала обедната си почивка по-късно от предвиденото за това време.

При определяне на вида на дисциплинарното наказание дисциплинарният състав се е съобразил с факта, че нарушението е извършено от лице от ръководния състав на Районна прокуратура - Варна, към което има по-висока взискателност и очаквания за благоприличие по смисъла на т. 5.3 от КЕПБМ, в сравнение с ненатоварените с ръководна длъжност прокурори.

При индивидуализацията на дисциплинарната отговорност, дисциплинарният състав е отчел, че липсват други обстоятелства, с оглед на личността и професионалното поведение на прокурор Д., които да отегчават дисциплинарната отговорност, която тя следва да понесе.

Правилно е отчетено конкретното поведение на прокурор Д., както и продължителното й присъствие в органите на съдебната власт. Оспорваното решението на Прокурорската колегия на ВСС е правилно, обосновано и законосъобразно.

Дисциплинарният състав е предложил на прокурорската колегия на ВСС, като подходящо по вид дисциплинарно наказание е това по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) - освобождаване от длъжност като заместник административен ръководител.

Върховният административен съд - шесто отделение, при така установените фактически обстоятелства от правна страна приема за установено следното:

Оспореното решение е прието от компетентен орган в изискуемата форма. Прокурорската колегия на ВСС, в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган, съгласно чл. 311, т. З от ЗСВ, във вр. с чл. 310, ал. 1 от ЗСВ има право да образува дисциплинарно производство и в нейната компетентност е да приеме решение за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е прието с необходимото мнозинство и при наличието на изискуемия се кворум. Спазени са административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон.

Решението е мотивирано с всички съпътстващи актове по приемането му, включително с решението на дисциплинарния състав на Прокурорската колегия на ВСС, постановено по дисц. д. № [номер]/2017 г., по описа на ВСС.Дарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като същото е извършено виновно.

В конкретния случай Прокурорската колегия на ВСС, изцяло се позовава на мотивите на решението на дисциплинарния състав, което настоящият съдебен състав възприема, като негови мотиви. В този смисъл е и практиката на административните съдилища за случаите, при които мотивите на един административен акт може да бъдат изложени в друг административен акт или в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. В мотивите на решението на дисциплинарния състав, е отчетено, че наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е съобразена тежестта на нарушението, и поведението на магистрата по чл. 309 от ЗСВ.

По същество доказателствата по дисциплинарното дело потвърждават изложените в решението фактически и правни съображения и опровергават възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон.

С оспореното решение по т. [номер] от протокол № [номер]/20.09.2017 г. на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност като заместник-административен ръководител“ за нарушения по чл. 307, ал. З, т. З и т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 307, ал. 1 от ЗСВ, (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) „на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт.

Според разпоредбата на чл. 307, ал. З от ЗСВ, по точките, по които е наложена санкцията от административния орган, дисциплинарните нарушения са: по т. З, действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт; по т. 4, неизпълнение на други служебни задължения.

В процесния случай допуснатото от жалбоподателката нарушение правилно е квалифицирано от административния орган като такова по чл. 307, ал. 2, т. 4 от ЗСВ, тъй като с извършените действия /респективно допуснатото бездействия/ на жалбоподателката е изпълнена хипотезата за неизпълнение на служебните задължения на същата - тъй като в работно време не е била на работното си място и не е изпълнявала служебните си задължения като магистрат и като административен ръководител.

Неправилно обаче е квалифицирано от административния орган същото деяние /като съвкупност от действия и бездействия/ на магистрата и като нарушение по чл. 307, ал. З, т. З от ЗСВ - действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че с поведението /действия и бездействия/ жалбоподателката е уронила престижа на съдебната власт или е нарушила Кодекса за етично поведение на магистратите. Установените по делото факти не подкрепят този извод, тъй като само по себе си отклоняването на магистрата от работното му място в работно време и присъствието му в заведение за обществено хранене, не води автоматично до извода, че с това същият накърнява етичните правила или престижа на съдебната власт.

Не се установява магистратът да е извършил действия/бездействия, с което да е нарушил обществения ред и спокойствие, да е проявил агресивно или неприемливо поведение от какъвто и да било вид, с което да е осъществил състава на нарушение по чл. 307, ал. З, т. З от ЗСВ. Правната квалификация на едно и също деяние по т. 4, и по т. З от ЗСВ, извършена от административния орган в процесното решение, не може да бъде споделена като законосъобразно и безспорно установена въз основа на събраните в административната преписка доказателства.

С оглед на това съдът намира, че установената фактическа обстановка по делото не подкрепя извод за извършено нарушение по чл. 307, ал. З, т. З от ЗСВ.

Относно нарушението по чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения - неспазване на трудовата дисциплина. Дисциплинарният състав обосновано е приел, че прокурор Д. е извършила и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ - друго дисциплинарно нарушение, представляващо неоправданото отсъствие от работното място през работно време. Дисциплинарният състав се позовава на Правилник за вътрешния трудов ред, в който е посочено, че обедната почивка е половин час, приемайки, че на 13.03.2017 г., практически прокурор Д. е прекарала половината от работния ден в ресторант [наименование], което е нарушение на трудовите задължения и трудовата дисциплина, дори да се приеме, че тя е ползвала обедната си почивка по-късно от предвиденото за това време.

Обосновано е отбелязано, че с продължителното оставане в черпеща се компания през работно време, прокурор Д. е нарушила изискването на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Правилник за вътрешния трудов ред на Районна прокуратура - Варна, представляващо неоправдано отсъствие от работа и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ - друго дисциплинарно нарушение - нарушение на трудовите задължения и на трудовата дисциплина по спазване на работното време.

В подкрепа на изводите на дисциплинарния състав, следва да се посочи, че още от момента на назначаването на прокурорска длъжност, и прокурор Д. е длъжна да спазва общоприетите етични правила, като си наложи и ограничения и следва поведение съответно на достойнството на прокурорската длъжност.

Поддържаната теза за невиновност в поведението на жалбоподателката, не се подкрепя и доказва от събраните по дисциплинарното дело доказателства.

При определяне на дисциплинарното наказание, правилно и обосновано дисциплинарният състав е отчел, че нарушението е извършено от заместник административния ръководител на Районна прокуратура – Варна, лице от ръководния състав на прокуратурата и представляващо действие, което не следва да се възприема от редовите магистрати /прокурори /и прокурорска администрация/.

Настоящият съдебен състав приема, че обсъденото по-горе поведение на прокурор М. Д. правилно е квалифицирано от дисциплинарния състав и в решението на Прокурорската колегия на ВСС като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. З, т. 4 от ЗСВ.Фят състав на нарушението е установен и към него правилно е приложена материалната норма, водеща до реализиране на дисциплинарната отговорност.

Всички факти и обстоятелства по дисциплинарното дело, правилно са възприети и отчетени от дисциплинарния състав и възприети от дисциплинарнонаказващия орган.

Наложеното дисциплинарно наказание е съобразено и със целта на закона - да съдейства за подобряване на работата в Районна прокуратура - Варна и да предотврати бъдещи нарушения на служебната дисциплина.

По изложените съображения следва да се приеме, че наложеното дисциплинарно наказане е правилно и законосъобразно. При липса на сочените в жалбата отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми), процесното решение на ПК на ВСС следва да се потвърди.

Жалбата, подадена против това решение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 323, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Б. Д., прокурор в Районна прокуратура - Варна, подадена против решение по т. [номер] от Протокол № [номер] от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 11.10.2017 г., с което и е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - освобождаване от длъжност - „заместник на административния ръководител-заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Варна“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.