Производство по реда на глава десета раздел трети от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ "Оспорване на подзаконови нормативни актове".

Образувано е по жалба от прокурор във Върховна административна прокуратура срещу чл. 10, ал., т. 3 от Наредба №7 от 9.07.2003г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор/Наредбата/, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите на основание чл. 209, ал. 6 от ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О)ЗКПО/. Твърди се в жалбата, че с наредбата се определят правилата и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор и за провеждане на конкурс, условията за организиране и контролът върху осъществяваната дейност, както и редът за отпечатване на ваучери за храна, номиналната стойност на издаваните ваучеири и разпределението им между операторите. Твърди се и това, че правото на прокурора да подава протест срещу подзаконови актове следва от разпоредбата на чл. 186, ал. 2 АПК, който в случая се изразява в това, че в чл. 209, ал. 2 ЗКПО се урежда правото за осъществяване на дейност като оператор от лице, получило разрешение от министъра на финансите, отговарящи на определени условия и са изброени изчерпателно като материални предпоставки. Съгласно чл. 209, ал. 6 ЗКПО реда за провеждане на конкурса, за издаване и за отнемане на разрешението, условията и реда за отпетчатгване на ваучерите се определят с наредба и това е Наредба № 7 от 9.07.2003г. В нея с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 т. 3 отделно от условията в чл. 209, ал. 2 ЗКПО е поставено и допълнително изискване спрямо желаещите да бъдат оператори, а именно "чийто образец на ваучер не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 2 с описание на способите за защита", което дава...