Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 650 от 08.12.2016 г., постановено по административно дело № 509/2016 г., Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на Й. А. Й. от [населено място] против заповед № ЗСП/Д-М/2385/21.09.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Монтана.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Й. А. Й.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд - Монтана.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 163, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана е заповед № ЗСП/Д-М/2385/21.09.2016 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Монтана, с която на Й. А. Й. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017 г. по съображения за неспазено условие на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП /прехвърляне чрез договор...