Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. Б., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №3150/05.05.2017 г. по адм. дело №10415/2016 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег. №228, екз. 2498 от 15.10.2016 г. на полицейски орган при [наименование] РУ на СДВР. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, като процесуалният представител адв.Т. Ч. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при [наименование] РУП - София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното съдебно решение, АССГ е приел за установено, че на 15.10.2016 г. в 13 ч. 10 м. Б., след като си говорил сам в автобуса и употребявал нецензурни думи, получил забележка за поведението си от Л. Б., в отговор на която му нанесъл удар с юмрук по главата. Според съда оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в изискуемата от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени административно - производствени нарушения. В нея са посочени правните основания за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМВР, а фактическите основания се съдържат в друг документ от преписката, което е допустимо съгласно ТР №...