Образувано е по касационни жалби на пълномощниците на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 3939 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 8229/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 23-и състав.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално са допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил задължителни предписания по т. 3 и 4 от Протокол за извършена проверка в периода 21.07.2016 г. до 28.07.2016 г., дадени от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и е отхвърлил жалбата на [фирма] против задължителни предписания по точки 1, 2, 6, 7 и 8, съдържащи се в цитирания протокол.
При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен състав в пределите на правораздавателната власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива.
І. По касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.
С цитираната жалба се оспорва решение № 3939 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 8229/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 26-и състав, в частта му, с която задължителни предписания по т. 3 и 4 от Протокол за извършена проверка в периода 21.07.2016 г. до 28.07.2016 г., дадени от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, са били отменени. Като касационно основание се сочи нарушение на материалния закон и се иска потвърждаване на предписанията.
С посочените предписания е задължен работодателя [фирма], в случаите на ограничена отговорност да издаде заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя, съгласно чл. 210, ал. 1 КТ, както и да връчи тази заповед с оглед реализирането на правото на защита на работника или служителя да оспори писмено основанието или размера на отговорността в срока по чл. 210, ал. 3 КТ.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая работодателят е реализирал пълна имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а не ограничена, както са приели длъжностните лица на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Този извод кореспондира с обсъдените в мотивите към решението писмени доказателства, а именно трудов договор № 8610 от 7.12.2015 г., сключен между [фирма] и П.П.В., длъжностната характеристика на лицето, протокол за извършена внезапна проверка от 6.04.2016 г. с установени разлики след преброяване на стоковата наличност в търговския обект, а именно два броя устройства, фиш за заплата за м. юни 2016 г.,с удръжка по чл. 272 КТ за липси и вреди в размер на 257.76 лв.
При издаване на задължителните предписания по т. 3 и 4, контролният орган не е съобразил, че удържаната от трудовото възнаграждение на лицето сума е същата, посочена в писмен материал на мениджър екип „Вътрешен финансов контрол“, а не част от тази сума. Освен това не е преценена длъжностната характеристика на длъжността „търговски консултант“, където в пункт пети изрично е посочено, че той носи пълна имуществена отговорност като материално-отговорно лице по чл. 207, ал. 1 КТ за дълготрайните материални активи и стоково-материалните ценности, получени в съответния магазин, а при констатирана липса отговаря в пълен размер.
В разпоредбата на чл. 211 КТ изрично е записано, че пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. При липса на цитираните законови предпоставки контролният орган е следвало да констатира нарушение относно реализираната пълна имуществена отговорност и да разпореди изплащане на неоснователно удържаните суми. Вместо това приел, че работодателят е следвало да действа при условията на ограничена имуществена отговорност и да спази изискванията на чл. 210, ал. 1 и 3 КТ и е издал предписания в тази връзка. Допуснато е нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, както правилно е прието по първоинстанционното дело. Не е от компетентността на съда да променя съдържанието на задължителните предписания, независимо дали пълната имуществена отговорност е реализирана от работодателя в съответствие с изискванията на Кодекса на труда. Ето защо правилно задължителните предписания по т. 3 и 4 от Протокол за извършена проверка в периода 21.07.2016 г. до 28.07.2016 г. от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са били отменени. ІІ. По касационната жалба на [фирма].
С нея решението на първоинстанционния съд е оспорено, в частта му, с която жалбата на дружеството срещу задължителни предписания по точки 1, 2, 6, 7 и 8 от Протокол за извършена проверка в периода 21.07.2016 г. до 28.07.2016 г. от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в посочената му част и присъждане на разноски.
Предписанията по т. 1 и 2 изискват от работодателя да гарантира спазването на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 КТ, удостоверявайки волеизявлението му да разреши платен годишен отпуск на работника или служителя, да е достигнало до адресата, а разрешаването да се допуска въз основа на писмено искане на работника или служителя, за което може да се направи категоричен извод, че изхожда от подателя и е стигнало до работодателя, като се спазва писмената форма за действителност, съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Предвид становището на жалбоподателя, че подаването на заявления за платен отпуск и разрешаването му се осъществяват по електронен път и с оглед необходимостта от специални знания, съдът е назначил техническа експертиза, която е изследвала използваната от [фирма] информационната система [наименование] за управление на човешки ресурси на малки средни и големи структури и организации, версия 5.4. Правилно заключението на вещото лице е съобразено от съда във връзка с представените по делото разпечатки от информационната система на жалбоподателя, като цитираните доказателства са преценени с оглед разпоредбите на ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС), в редакцията му към момента на извършване на проверката, както и на чл. 173, ал. 1 КТ и чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
От заключението на експерта А. се установява, че при ползване на цитираната информационна система се осъществява електронно подаване на заявка за отпуска, електронни одобрения на съответни нива и като краен резултат разрешаване по електронен път на исканания отпуск. Влизането в системата чрез индивидуално потребителско име и парола, потвърждаване на заявлението от искащия да ползва отпуск чрез изпращането му в електронната система, излизане от системата с бутон „изход“, изпращането на заместника и на прекия ръководител и въз основа на тези данни генерализиране на заповед за отпуск, не променят извода за липса на положени квалифицирани електронни подписи на работника или служителя, както и на работодателя.
Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, само електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, а последната цитирана алинея предвижда, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16. В чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП е посочено, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Освен това правилно съдът е приел, че между работодателя и работниците/служителите в [фирма] не е постигнато споразумение в смисъл, че ще признават стойността на електронния подпис по чл. 13, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП на саморъчен в отношенията помежду си.
Наличието на квалифициран електронен подпис на работника или служителя, както и на работодателя при ползване на електронни системи е свързано с формата на искането за отпуск и тази на разрешението за ползване на отпуск, регламентирани в чл. 173, ал. 1 КТ и чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, които норми са били нарушени от [фирма].
В тази връзка е практиката на Върховния административен съд, така напр. решение № 9132 от 01.07.2014 г. по адм. д. № 1491/2014 г., VІ отделение; решение № 13581 от 30.10.2012 г. по адм. д. № 3409/2012 г., VІ отделение.
Въз основа на изследване на информационната система на [фирма], съдът е изложил и правилни мотиви относно законосъобразността на предписанията по т. 7 и 8. Липсата на квалифицирани електронни подписи несъмнено рефлектира и върху нарушенията на трудовото законодателство, за които са дадени и тези предписания.
В заключение и с оглед тезата на касатора следва да се отбележи, че несъмнено използването информационни системи за отразяването на факти от значение за трудовото правоотношение на работниците и служителите е положително, но това не може да води до несъблюдаване на императивни норми на Кодекса на труда и трябва да се осъществява при строго спазване на изискванията на ЗЕДЕП (ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС), които са били в сила към момента на извършване на проверката.
Задължителното предписание по т. 6 от протокол изисква от работодателя да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за м. юни 2016 г. на работниците и служителите, на които са извършени удръжки без правно основание за това, включително и на П. П. В, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ. Последната е със следното съдържание: „Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа“. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че удръжките от трудовото възнаграждение за м. юни 2016 г., с които е реализирана пълна имуществена отговорност, са незаконосъобразни. Правилно е приел, че съгласие за осъществяването й следва да бъде дадено към момента на настъпване на щетата, с оглед нормата на чл. 227, ал. 1 КТ, а не принципно към момента на сключване на трудовия договор. Освен това, в разпоредбата на чл. 211 КТ изрично е записано, че пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Цитираната норма е ясна и безпротиворечива. Същата е била в сила към момента на настъпване на щетите и удръжките.
Изложените в настоящите мотиви съображения налагат изводи за липса на касационни основания при постановяване на оспореното решение, която обуславя оставянето му в сила.
При този изход на спора разноски в полза на „[фирма]“ не са дължими, предвид неоснователността на касационната жалба, а Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ не е поискала присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3939 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 8229/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 23-и състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.