Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. с [фирма], подадена чрез адв. И. И., против решение № 149/18.05.2017 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 3 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-04000415005023-091-01/12.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. В. Т, в частта, потвърдена с Решение № 367/16.12.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. В. Т относно определените му задължения, както следва: по ЗДДС – за данъчни периоди м. 01.2009 г. – м. 12. 2013 г. начислен ДДС общо в размер на 122 230, 84 лв., в резултат, на което е установен ДДС за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие общо в размер на 62 915, 55 лв.; по ЗДДФЛ установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и за 2013 г. в общ размер на 6 044, 73 лв. и лихви общо в размер на 2 729, 86 лв., както и задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 233, 08 лв. и лихви в размер на 176, 30 лв.; по КСО и ЗЗО за осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице за периодите 2011 г., 2012 г. и 2013 г., а именно: за ДОО общо в размер на 2 675, 08 лв. и лихви в размер на 1 020, 05лв.; за УПФ общо в размер на 1 044, 96 лв. и лихви в размер на 398, 46 лв.; за здравно осигуряване общо в размер на 1 640, 52 лв. и лихви – 582, 91 лева....