Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна против решение № 2323 от 17.11.2016 г. по адм. дело № 1715 / 2016 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № РД-Д-Вн-05/91 от 08.06.2016 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 43б от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ППЗИХУ) е наредено Я. Т. Т. да възстанови сумата 605.00 лв., представляваща отпусната целева помощ за покупка на инвалидна количка - рингова и комбиниран стол за баня и тоалет. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е недопустимо и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Т. срещу административния акт да бъде отхвърлена.
Ответницата Я. Т. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение на Административен съд - Варна е допустимо. Производството пред съда е образувано по жалба, подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от лице неблагоприятно засегнато от него. В противоречие с твърденията на касационния жалбоподател административният акт не е оттеглен, тъй като липсва волеизявление на административния орган в този смисъл по реда на чл. 156,...