Производството по делото е образувано по касационни жалба на Агенция по заетостта против решение от 21.10.2016 година, постановено по адм. дело №249/2016 година на Административен съд - Русе /АС-Русе/.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Д. И. Д. от [населено място], оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред АС-Русе е образувано по искова молба на Д. И. Д. за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал .1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) за сумата 5600 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 01.07.2006 г. до 01.05.2007 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума до окончателното й заплащане.

Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 1/2010 година на Софийски градски съд, оставено в сила с решение от 10.05.2013 г. по адм. дело №7497/2012 година на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 399/27.06.2006 г. на изпълнителния директор на „Агенция по заетостта”, с която било прекратено служебното правоотношение на Д. от длъжността "старши експерт" с ранг [номер]- младши, в сектор „Работа с клиенти”, отдел „Услуги по заетостта” в дирекция „[наименование]” – [населено място], считано от 01.07.2006 година. По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба...