Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря А. К.

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 1570 по описа за 2011 година.

С присъда по нохд № 241/10 г. Окръжният съд-гр.Русе признал подсъдимата Л. М. А. за невинна в това през периода август 2008 г. – 05.12.2008 г. в [населено място], като лицензиран оценител да е дала неверни оценка и заключение за поземлен имот № 63427.2.569, водещ се по адрес на [улица], като от това да е произтекла щета за [община] в размер на 215 505 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по обвинението за престъпление по чл. 260, ал. 1 НК.

С решение № 26 от 17.02.2011 г. по внохд № 377/10 г., образувано по протест на прокурора, Апелативният съд-гр.В. Т. потвърдил посочената присъда.

Срещу въззивното решение е постъпил протест от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.В. Т. с който е заявено несъгласие с оправдаването на подсъдимата по предявеното й обвинение, тъй като съдът по същество е допуснал нарушение на закона, поради което се иска връщане на делото за осъждането й. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.

Подсъдимата и защитниците й изразяват становище за неоснователност на оплакванията.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:

Прокурорът възразява, че неправилни и незаконосъобразни се явяват възприетите правни изводи от двете съдебни инстанции, че „в настоящия казус липсват обективният момент от изпълнителното деяние по чл. 260, ал. 1 НК, а също така и субективният...и по този начин въззивният съд е допуснал съществено игнориране на обстоятелството, че деянието. ..е възможно и при условията на евентуален умисъл”.

Върховният касационен съд намери, че подаденият протест е процесуално недопустим и като такъв трябва да бъде оставен без разглеждане, а делото в тази инстанция – прекратено.

Подаденият протест ограничава възможността на настоящата инстанция да извърши надлежно възложената й от закона проверка и поради това не може да доведе до целения с него резултат – отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Добре е видно, че с протеста не се оспорват изводите на съда по фактите, обосноваващи обективната и субективната съставомерност на инкриминираното престъпление. Макар и да е заявено недоволство от решението на въззивния съд за отсъствието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 260, ал. 1 НК, прокурорът е пропуснал да посочи данните, които го подкрепят – чл. 351, ал. 1 НПК. Същите данни протестиращият прокурор е могъл да допълни по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, като до даване ход на делото направи писмено допълнение към подадения от него протест. Тази възможност не е използвана от прокурора.

Известно е значението на протеста за определяне пределите на третоинстанционната проверка, както и това, че настоящата инстанция няма право да ги нарушава. Тези предели винаги и в случаите, когато се цели утежняване положението на подсъдимия, какъвто е настоящият, следва да бъдат ясно очертани. Необходимата яснота произтича не от заявеното наличие на едно или друго касационно основание, а от данните, които го подкрепят. Тези данни имат значение не само на плоскостта на чл. 347, ал. 1 НПК, доколкото служат за определяне на пределите на възможната проверка, но и защото обичайно очертават конкретните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Нещо повече, липсата на данните в подкрепа на едно от възраженията, може по същество да препятства проверката по друго възражение, макар то да е надлежно обосновано. Така в настоящият случай няма как да се провери правилността на изводите на въззивния съд относно субективната страна на инкриминирания престъпен състав, тъй като тази проверка е в пряка зависимост от наличието или не на общественоопасно и наказуемо деяние, а последното, поради казаното по-горе, не е оспорено надлежно. Отделно от това, ВКС е имал повод да вземе отношение, че въпросът за вината е въпрос не само на правото, но и на фактите, на тяхното доказване – виж Р № 116/99 г. по нд № 401/98 г. на ВКС, І-во но, а с подадения протест тези факти също не са оспорени, нито е оспорена дейността по доказването им.

Служебната намеса на ВКС принципно е възможна само при условията на чл. 347, ал. 2 НПК или при констатиране на което и да било от абсолютните процесуални нарушения – чл. 348, ал. 3, т. т.2-4 НПК, а такива основания, по настоящото производство, не се установяват.

Ръководен от изложеното, ВКС, І – во наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста, подаден от прокурор при Апелативна прокуратура-гр.В. Т. против решение № 26 от 17.02.2011 г., постановено по внохд № 377/10 г. на Апелативния съд-гр.В. Т. и ПРЕКРАТЯВА производството пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: