5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

[населено място], 15.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1486 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ДЪРЖАВАТА, чрез Национална агенция за приходите, представлявана от Н. К., специалист с юридическо образование обжалва решение № 136 от 28.02.2024 г. по т. д. 640/23 г., САС, 3 състав, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Буларко“ Ад иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземания за главница за дължим ДДС за м. ноември 2016 г. в размер на 23 543,68 лв, както и лихва за забава към 11.08.2017 г. в размер на 1 202,51 лв, установени с ревизионен акт № Р-22221018001077-091-001/14.12.2018 г., издаден от ТД на НАП София, като възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Излага съображения за допуснати нарушения от въззивния съд по тълкуване на чл. 685, чл. 688 и чл. 687 от ТЗ относно публичноправните вземания, подлежащи на приемане в производството по несъстоятелност. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 687, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 164, ал. 4 от ДОПК предвиждала синдикът служебно да вписва в списъка на предявените вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане, така както е предявено. Нормите не правели разграничение и вменявали на синдика задължение, ако актът е влязъл в сила служебно...