Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

гр. София, 30 септември 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. ІII НО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

М. М.

при секретаря Н. П.

и в присъствието на прокурора Галина Стоянова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 525 по описа за 2022 г

Касационното производство е образувано по протест на Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда на Софийски окръжен съд № 8 от 11.04.2022 г, по ВНОХД № 98/22, с която е отменена присъда на Районен съд, Е. П. № 14 от 13.07.2021 г, по НОХД № 112/20, и подсъдимият Т. С. Т. е признат за невинен в това, че на 30.03.2020 г в [населено място], в обособена група на [населено място] в социалната мрежа „социална мрежа“ е предал заблуждаващ знак за тревога, като е публикувал текстово съобщение на червен фон, гласящо „В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!“, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 326, ал. 1 НК.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.03.2020 г в [населено място], в обособена група на [населено място] в социалната мрежа „социална мрежа“ е предал заблуждаващ знак за тревога, като е публикувал текстово съобщение на червен фон, гласящо „В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!“, с оглед на което и на основание чл. 326, ал. 1 НК, е осъден на „пробация“, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично, за срок от седем месеца, и „задължителни перодични срещи с пробационен служител“, за срок от седем месеца.

С протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва съставомерност на деянието от обективна страна и от субективна такава, тъй като се касае за престъпление по чл. 326, ал. 1 НК. С протеста се прави искане да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и пледира за оставяне в сила на въззивния акт.

Защитата счита, че оправдателната присъда на въззивния съд следва да остане в сила.

Подсъдимият Т. се присъединява към съображенията на своя защитник.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Протестът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд е дал правилен отговор на въпроса за съставомерността на деянието от обективна страна и от субективна такава, като е приел, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление по чл. 326, ал. 1 НК. За да е съставомерно деянието по посочения текст от НК, следва деецът да е предал подвеждаща или недостоверна информация под формата на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, пораждащи страх и смут сред населението. Касае се за действия, които по естеството си могат да предизвикат масова паника, да инициират проверки и да ангажират реакция, от страна на правоохранителните органи. Такива биха били сигнали за поставени взривни устройства, за възникнали инциденти, обаждания на телефон „112“ с невярна информация за спешен случай. Общото между изброените хипотези от обективна страна е подаването на невярна информация, съдържаща елемент на тревога, смут или паника, с което се засяга нормалното функциониране на обществените отношения, защитени от нормата на чл. 326, ал. 1 НК. В настоящия случай е установено, че към момента на изготвяне на инкриминираното съобщение, в [населено място], е имало лице, проявило признаци на заболяване, тоест, съобщението обективно е с вярно съдържание. От друга страна, при преценката на обективната съставомерност на процесното деяние е необходимо да се отбележи и това, че в изготвеното от подсъдимия съобщение липсва уточнение, че се касае за болен от „ковид-19“. Известно е, че наказателна отговорност може да бъде реализирана само за поведение, което изрично и недвусмислено покрива признаците на съответния състав на престъпление. Не е налице съставомерност, ако тя произтича от тълкуване на вложения от дееца замисъл, без този замисъл да е външно манифестиран, или да произтича от подразбиране в контекста на обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние. По настоящето дело прокуратурата е приела, че отправеното от подсъдимия съобщение се е отнасяло до болен от „ковид-19“, което обаче не следва от съдържанието на съобщението, а от логично тълкуване на обществените условия по време на деянието, а именно: обявеното извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирусна инфекция. При преценката на обективната съставомерност на деянието не е допустимо съдът да тълкува разширително съдържанието на инкриминираното съобщение, респективно, да изведе съставомерност чрез подразбиране или по пътя на тълкуване, с което законово изискване окръжният съд се е съобразил. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че липсва съставомерност на деянието от обективна страна, откъдето и не се поражда основание да бъде реализирана наказателната отговорност на подсъдимия.

На следващо място, правилно е прието от въззивната инстанция, че липсва съставомерност и от субективна страна. За да е налице субективна съставомерност по чл. 326, ал. 1 НК, следва деянието да е извършено с пряк умисъл, а именно: деецът следва да цели да предизвика смут у населението и да ангажира неоснователно вниманието на компетентните органи, като подаде заблуждаваща информация, съдържаща елемент на тревога и безпокойство. В случая, подсъдимият е проявил загриженост към хората от селото, като е отправил предупреждение за проява на бдителност и повишено внимание, свързано с опазване на тяхното здраве. Следователно, верен е изводът на окръжния съд, че липсата на пряк умисъл у дееца обуславя несъставомерност на деянието и от субективна страна.

По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Софийски окръжен съд № 8 от 11.04.2022 г, по ВНОХД № 98/22.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: