Производство по чл. 248 ГПК.

Подадена е на 12.08.2022 г. /по ел. поща, входящ номер на Върховния касационен съд, служба „Регистратура“ – 6787 от 12.08.2022 г., с валиден КЕП/, молба от Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Г. В. К., чрез адвокат С. С., за допълване на определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело за присъждане на деловодни разноски за производството пред ВКС, които са претендирани с отговора на частната касационна жалба и са доказани с договор за правна помощ с уговорен хонорар от 200 лв., за които е отразено, че са изплатени в брой. Представен е и списък на разноските.

Ответникът по молбата Ц. К. К., чрез адвокат Н. М. /с молба, подадена по ел. поща, вх. № 7606 от 21.09.2022 г., валиден КЕП/, я оспорва, като счита, че не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар. Сочи се още, че не е приложено нито банково извлечение, нито копие от договор за правна защита и съдействие на бланка от кочан на съответната адвокатска колегия. Твърди се, че следователно не са налице доказателства кой и на какво основание е заплатил адвокатски хонорар по производството и дали въобще такъв е заплатен. Направено е и възражение за прекомерност.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени искането в молбата и данните по делото, намира следното:

Разноските, направени за касационното производство са претендирани с отговора на частната касационна жалба, т. е. в срок. Те са доказани с договор за правна помощ, в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е изплатено в брой. Неоснователно е възражението, че не е спазена формата на договора за адвокатска помощ. Договорът е сключен в писмена форма, като е спазено изискването за съдържание, предвидено в чл. 33 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Представен е и списък на разноските.

От гореизложеното е видно, че е доказано извършването на разноски в производството, поради което те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.

Неоснователно е възражението за прекомерност. Ответниците по касация имат право на процесуално представителство и на разноски. Уговореният и платен размер от 200 лв. е минималният такъв за изготвяне на отговор на частна касационна жалба, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи, като на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Г. В. К., чрез адвокат С. С., следва да се присъди сумата 200 лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва определение № 104 от 25.07.2022 г. по ч. гр. дело № 2268/2022 г. на Върховен касационен съд, І гр. о., като:

Осъжда Ц. К. К., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, чрез адвокат Н. М., личен номер на САК [ЕГН], адрес за получаване на призовки и съобщения: [населено място] 1000, район С., ул. „....-ти с.“ №. ..., вх. А, ет. 1, ап. 3, да плати на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Г. В. К., чрез адвокат С. С., със съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: