Производството е по чл. 248 ГПК.

С определение № 152 от 12.04.2022 г., постановено по настоящото гр. д. № 4505/2021 г. на ВКС, II гр. о. не е допуснато касационно обжалване решение № 260653 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1570 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, като касаторите Т. П. В. и Р. П. В. са осъдени да заплатят разноски по повод касационната жалба в размер на 1000 лв. на Е. Д. П. и А. В. Г. и 1000 лв. на В. В. Т..

С молба вх. № 266251 от 10.05.2022 г. Т. П. В. и Р. П. В. са направили възражение за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от Е. Д. П., А. В. Г. и В. В. Т..

Искането е неоснователно.

Касационното производство се е развило против въззивно решение, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище-апартамент. Правата на Е. П., А. Г. и В. Т. в съсобствеността са от по 2/8 ид. ч. за всяка. Минималния размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, определен съгласно правилата на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при данъчна оценка от 38788 лв. и интерес на всяка от представляваните страни от 9697 лв.) е 611.25 лв.

Заплатеното от А. Г. и Е. П. възнаграждение на адвокат М. Х. е 1000 лв. или 500 лв. за всяка, което е под минималния размер за изготвяне на отговор на касационната жалба от тяхно име.

Заплатеното от В. Т. възнаграждение на адвокат Л. М. от 1000 лв. надвишава минималния размер за изготвяне на отговор на касационната жалба. При преценка дали уговореното и заплатеното възнаграждение не е прекомерно обаче се взима предвид не само определеният в Наредбата минимален размер, но и фактическата и правна сложност на делото. В случая касаторите са поддържали заявените от тях възражения за нищожност на завещателното разпореждане на Т. В. поради неспазване на формата, тъй като датата следва подписа и поради невъзможен предмет, тъй като касае несамостоятелен обект на вещни права, както и исканията си за възстановяване на запазена част от наследството на Р. В. и от наследството на Т. В.. С оглед на тези възражения и поставените във връзка с тях въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изготвен и отговор на касационната жалба от адвокат Л. М.. Следователно фактическата и правна сложност на спора, повдигнат за разглеждане пред съда, а съответно и в касационното производство, не обуславя извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение при защита правата на В. Т. от 2/8 ид. ч. от съсобствеността на делбения апартамент.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. П. В. и Р. П. В.-М. за изменение на определение № 152 от 12.04.2022 г., постановено по настоящото гр. д. № 4505/2021 г. на ВКС, II гр. о. чрез намаляване на присъдените на Е. Д. П., А. В. Г. и В. В. Т. разноски по повод касационната жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: