С Т А Н О В И Щ Е

на ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

по к. д. № 8/2017 г.

Споделям резултата за допустимост на оспорването, но по мотиви, различни от изложените.

Препоръката в тях към председателя на Народното събрание (каквато Конституционният съд не е оправомощен да прави) да обнародва оспореното решение, цели избягването на основния въпрос, на който мотивите към определението не отговарят и който е: подлежат ли на конституционен контрол необнародваните решения на парламента.

1. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Конституцията, Конституционният съд е оправомощен да се произнася по искания за установяване на противоконституционност и на другите, извън законите, актове на парламента. Решенията са сред тези други актове.

2. Чл. 149, ал. 2 от Конституцията забранява да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд със закон. Смисълът на забраната е обикновеният законодател, чиито актове подлежат на конституционен контрол, да не може да разширява или да стеснява обхвата на контрола, установен от учредителната власт.

3. Според чл. 17, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), исканията за обявяване на неконституционност на законите и актовете по чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона, сред които са и решенията на парламента, могат да се предявяват от деня на обнародването им.

4. Обнародването на решенията, независимо дали са нормативни или не, е задължително по силата на чл. 5, ал. 5, чл. 77, ал. 1, т. 5 и чл. 88, ал. 3 от Конституцията.

а. При нормативните актове обнародването е част от фактическия състав на акта – чл. 5, ал. 2, изр. 2 от основния закон, без което съставът не е завършен. Действието на обнародването тук е конститутивно.

б. Ненормативните решения действат от момента на приемането си - аргумент за обратното от чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Действието на обнародването при тях е декларативно.

5. Актовете на президента пък, които също са...