Решение №103/23.09.2022 по гр. д. №2535/2021 на ВКС, ГК, III г.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май , две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Томов гр. дело № 2535 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационна жалба на ответника „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 126 от 08.04.2021г по в. гр. дело № 742/2020 г. на Окръжен съд -В. Т. с което като краен резултат, но с други мотиви е потвърдено решение от 19.08.2020 г. по гр. дело № 830 по описа за 2020 г. на Районен съд - В. Т. На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено, че Н. П. В. не дължи на „Електроразпределение Север“ сумата 7096, 63 лв., начислена от дружеството на основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ ( обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г) по клиентски номер на Т. В. (праводател на ищеца) доставена и потребена електроенергия в негов имот с адрес [населено място] , [улица], по издадена фактура No 0106132969 от 21.02.2020 за периода 10.01.2015г.- 19.06.2019 г. Началната дата на периода по фактурата е монтирането на СТИ за електроснабдения обект, а крайната дата е обусловена от демонтирането на електромера и подмяната му с нов, съгласно съставен на същата дата от двама служители на ответника протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, с който са констатирани показания от 44265 kWh в невизуализирана на дисплея тарифа 1.8.3.Протоколът е подписан от свидетел в отсъствние на ищеца и поради това оспорван с иска .

Въззивният съд решаващо е приел, че между страните безспорно е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, като ищецът е потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена. Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ,за което се установило, че отговаря на всички изискванията за метрологична годност.Обсъдени като доказателство са и констатациите при извършената на 19.06.2019 г. проверка, съставеният от оператора на същата дата КП е в съответствие с изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ За обстоятелствата по съставянето е бил изслушан и призованият свидетел. За установено е прието и обстоятелството, че преизчислението което операторът на съответната мрежа е извършил, е въз основа на изискваната от действащите ПИКЕЕ метрологична проверка, каквато в случая е извършена с експертиза на БИМ по протокол №60/05.02.2020г, установила регистрирана енергия в тарифа Т3 на СТИ в размер на 44265 kWh , която не е визуализирана на дисплея. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от 21.02.2020 година, към което е приложена и фактурата.Въз основа на приета и неоспорена експетиза, за уставена е приета и метрологичната годност на процесното СТИ, като електромерът е бил монтиран в имота на ищеца нов и при нулеви показания за тарифи Т1 и Т2. Като предназначен за битов потребител, електромерът е със заводска настройка от производителя за тези две тарифи.За компетентно е прието и заключението по назначената експертиза .

Според приетото в обжалваното решение, ответникът по иска е установил изпълнението на условията на чл. 55 от действащите ПИКЕЕ да извърши корекция на сметката на потребителя , но макар и формално да е спазена процедурата по установяване на натрупаното количество ел. енергия в невизуализирана тарифа Т3 и условията на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, според въззивния съд не може да бъде прието, че ищецът по делото дължи процесната парична сума само на формалните предпоставки на чл. 55 ПИКЕЕ. Според състава на ОС -В. Т. тези правила са едностранно създадени от доставчика, макар и одобрено от държавен орган – ДКЕВР, представдляват „някаква едностранно съставена от доставчика на електроенергия процедура”,нарушаваща равнопоставеността на страните по договора, поставяйки в по-неблагоприятно положение потребителя физическо лице.

Касаторът поддържа, че тези изводи са очевидно неправилни, решението е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.ЕРП Север не е доставчикът, отношението на ответника с ищеца не е покупко-продажба, нито начислението е извършено по съставени едностранно правила, а съгласно действащ нормативен акт, приет при наличие на законова делегация. Въззивният съд не е издирил и приложил закона към спорното правоотншение. Неадекватно в случая е позоваването на потребителската защита. Необоснован е изводът, че установеното количество не е реално доставено.Чрез процесуалния си представител адв.К. касаторът поддържа атакуваното решение да бъде отменено и искът отхвърлен, като бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски пред всички съдебни инстанции, за които прилага списък .

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв.И. е депозирал писмен отговор, като поддържа становище за нейната неоснователност.Депозирано е и писмено становище по същество от адв .Й. Х. от ВТАК Записаното в тарифен регистър 1.8.3 на електромера не доказва реално потребление, след като тази тарифа не е проверявана при монтажа на СТИ в имота на ищеца, нито по делото е установено от кога е започнал този запис и конкретната причина. Няма обективни данни, че цифровите показания в тарифен регистър 1.8.3 представляват потребена ел. енергия. При екпертизата на БИМ е изследвана единствено тарифа Т2, не е установено чрез проверка реално да се трупат показания в тарифа Т3.Не е изключено да се касае за техническа повреда на СТИ. Не е доказан по делото и фактът на неправомерна манипулация - за исковия период от време, не е доказано и е невъзможно да се определи реално консумираната електроенергия-за исковия период от време.В защита по същество се изтъква, че правилата по корекционната процедура са стриктни, ответникът не е провел пълно и главно доказване за реално потребление на ел. енергията, която допълнително е начислил.Липсват дори косвени доказателства за подобен извод.Ответникът претендира вземане , което не му се следва и на което не е титуляр.Ищецът, който е икономически по - слабата страна в правоотношението, е бил лишен от предварително гарантирана възможност да следи потреблението, както и от гарантирано изправно функциониране на СТИ. Претендира съдебно - деловодните разноски пред касационната инстанция и изтъква прекомерност на разноските, заявени от насрещната страна .

С определение № 55 от 31. 01. 2022г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, за проверка по критерия в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като действащ и обнародван подзаконов норматвен акт е дисквалифициран от въззивния съд по признак юридическа валидност, поради невярно възприемане на неговия издател, а с това и на нормативната му същност.

Следва да се изтъкне, че Правилата са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране – държавен регулаторен орган, който съгласно действащите закони не е доставчик на електрическа енергия, нито е страна в правоотношението, което иначе правилно въззивният съд е установил да съществува между страните, без да е посочил защо противно на твърденията им, счита ответника ЕРП „Север” за краен доставчик на ел. енергия.Правилата, чието прилагане въззивният съд е игнорирал, са издадени от КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно, а не за административно уреждане на отношенията (чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ), с акт от вида и съдържанието на обнародвания (ПИКЕЕ,обн. ДВ бр. 35/2019г, изм ДВ бр. 57/2021г).Негово съдържание са общи правила за поведение при регулиране на определени обществени отношения, при законово предвиждане за уреждането им с изрично посочения подзаконов акт.Актът е нормативен, независимо от понастоящем предвиденото в закона задължение за оператора на мрежата, касателно неговата подготовка .Съгласно чл. 1 на този нормативен акт, правилата регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел. енергия и /или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ , в тази връзка уредбата засяга редът и начините за преизчисляване (чл. 1 т. 7 ПИКЕЕ ат 2019г), а по тази причина и правата и задълженията на страните (чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019г)

Въприетият от въззивния съд издател на акта не кореспондира с посоченя при обнародването орган, по смисъла на чл. 2 ЗНА. По този начин мотивите на въззивния съд засвидетелстват нарушение на чл. 1а и чл. 2, чл. 34, т. 3 от Закона за нормативните актове като императивни норми, определящи даден акт като нормативен с всички следващи от това последици, с което очевидно при решаващата дейност на въззивния съд се нарушава и основополагащ принцип, изведен в чл. 5 ГПК.

Същевременно този съд не се е позовал на закона и не е прилагал колизионното правило(чл. 15, ал. 3 ЗНА). Предпоставки за пригане на чл. 15, ал. 3 ЗНА по отношение на чл. 55 ПИКЕЕ,обн. ДВ бр. 35/2019г, изм ДВ бр. 57/2021г, при решаване на облигационен спор за дължимост на вземането по корекционната процедура, също не е налице. Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката(ДВ бр. 54/2012г),в сила от 17.7.2012 и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС (/Р№ 21/01.03.2017г. по гр. д. № 50417/2016г. на ВКС, I г. о. Р№ 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и Р № 124/2019г по гр. д №2991/2018г на 3-то г.-о на ВКС. Тази съдебна практика е доразвита в Р№160/31.12.2020г по гр. д №1174/2020г на 4-то г.-о, Р№216 13.01.2020г по гр. д№ 989/2020г на 4-то г.-о, Р№ 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019г. на 3-то г.-о на ВКС, Р№119/26-01.2021г по гр. д №4124/2019г на3-то г.-о на ВКС, Р № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на 3-то г.-о на ВКС., Р№83 от 02.04..2021г по гр. д №2544/2021 на 3-то г. о на ВКС и много други). Законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора недвусмислено се съдържа в закон, който я предвижда - нормата на чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ, във вр чл..98а, ал. 1 т. 6 ЗЕ след последното му изменение (ДВ бр. 38/2018г, ДВ бр. 41/2019г). Материализираната уредбата в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200 ЗЗД). С. З. за енергетиката, тази цена е регулирана от държавен орган.Приетите от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ бр. 35/2019г, изм ДВ бр. 57/2021г., при действието на които се е развила процесната корекционна процедура и която уредба е приложима в случая, е синхронизирана с измененията в законовата уредба ( Закона за енергетиката ,ДВ, бр. 38/2018г., ДВ, бр. 41/2019г.) Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ).В тази насока е установената практика на ВКС в Решение №77/30.05. 2022 г. по гр. д № 2708/2021 година на ВКС ,Трето г. о ,Решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр. д. №4178/20 г. Трето г. о. на ВКС и Решение №60269/ 27.05.2022 год. по гр. д №1054 /2021г на ВКС , Трето г. о.Самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, не противоречи на нормативен акт от по - висока степен, нито поставя потребителите в по-неблагоприято положение, тъй като регулираната цена при корекция е занижена спряма цената, нормирана от регулатора за крайния доставчик на ел. енергия за битови нужди.

Правнозначим при определяне на приложимата правна уредба е момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време.Законодателното разрешение изключва неяснота относно титуляра на вземането. Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01. 07. 2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. Дори да не съществуваше горното преходно правило, това принципно положение произтича от действието на гражданскоправните норми във времето, както е разяснено в решение № 60250/2021г по гр. д № 809/2021 на ВКС, Трето г. о.

Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ,правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена, електроенергия се подчинява на уредбата в действащите ПИКЕЕ. Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки регулация основана на установеност и възмездност в отношенията по доставка и потребяване на електроенергия, при регулирани от държавен орган цени.Основнание за нищожност, или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е констатирано в предметните предели на производството по чл. 185 и сл. АПК пред ВАС, в частност по адм. д № 7772/2019г, по описа на Шесто отделение на ВАС, в една част е приключило с влязло в сила и обнародвано решение №10003/27.01.2020г (ДВ бр. 57/2021г)

Предвид гореизложеното, основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона. Основателно е и оплакването за необоснованост на решението, при оценката на събраните по делото доказателства .

При надлежно съставен на 19.06.2019г протокол по реда на чл. 49 ПИКЕЕ,установяващ неизмерено при редовен отчет количество ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ, като оператор на съответната мрежа ответникът ЕРП Север има право да начислява измереното в този регистър след монтажа, въз основа на метрологична проверка, каквато в случая е извършена с експертиза на Български институт по метрология (БИМ) по протокол № 60/05.02.2020г. Установена е регистрирана, преминала през СТИ енергия от 44265 kWh в тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея.Тези обстоятелства са дали основание на корекция, за която абонатът бил уведомен с писмо от 21.02.2020 година, към което е приложена и фактурата.

Прието е заключение, възложено на вещо лице-електроинженер и софтуерен специалист.Процесното СТИ е проверено от вещото лице инж.М. в лабораторни условия, ползвана е софтуерна програма, предоставена от производителя, но процесното СТИ не е „smart” тип електромер, като липсва техническа (софтуерна) възможност за извличане на информация за тъй наречения „товарен трафик“(самоотчет на електромера по дни),а единствено е налице информация за текущото състояние, с възможност за констатиране на моментни данни.Тези данни, констатирани от БИМ са потвърдени от заключението на вещото лице, неоспорено от страните.Изследваният електромер е монофазен статичен тип „Caratdigitron M02“, произведен през 2014 година, фабрично /от завода производител/ настроен да отчита само по две тарифи – Т1 нощна и Т2 дневна тарифа. Настройването на тарифите се извършва софтуерно, единствено от производителя . Вещото лице дава заключение, че тарифа Т3, по която е отчетено процесното количество ел. енергия и която тарифа не се визуализира на дисплея, не е била настроена от производителя за отчет .При „софтуерното четене” на СТИ не е възможно да се установи точния момент от който са възникнали цифровите показания в тази тарифа. Също така, при конкретния тип електромери проверката на сумарната електроенергия (също невизуализирана на дисплея) отчита сборно преминала електроенергия по тарифа Т1 и Т2 , но не и по допълнително и очевидно нерегламентирано настроената за отчет Т3.Метрологичните характеристики отговарят на изискуемите по закон и СТИ е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия.,както е констатирано и в протокола на БИМ,Регионален отдел-Р.. Техническите му харатеристики по констатация от протокола на БИМ не съответстват, тъй като има вмешателство в програмата за параметризация. По отношение защитата от негламентиран достъп, същият протокол, както и заключението на вещото лице констатира регистрираното количество от 44265 kWh в тарифа Т3, което не е визуализирано на дисплея. Както протоколът на БИМ, така и експертизата на вещото лице не съдържат заключение за причината , тъй от като от процесният електромер не може да бъде извлечена необходимата за изпълнението на подобна задача информация.За нея липсват и индиции.Очевидно и установено е, че резултатът е облагодетелствал потребителя, тъй като доставено количество електроенергия не е заплатено. .От протокола за монтаж на СТИ в имота на ищеца през 2015г се установява, че показанията на настроените за отчет тарифи Т1 и Т2 са били нулеви, т.е електромерът бил е нов, запис в друга тарифа не е означаван при монтажа на 10.01.2015г.

Изяснените по делото обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, съгласно която в случаите на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, правомощието за преизчисление е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа като страна по сделка с ел. енергия, по смисъла на чл. 92 от ЗЕ.Самото преизчисление се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от същите правила. Констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в процесния обект е обективирана в констативен протокол, удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ.Неоснователно ищецът оспорва доказателствената му стойтост поради обстоятелството, че поради отсъствието му същият е подписан от свидетел, а не лично от него Метрологината проверка на БИМ е потвърдила годността на СТИ да отчита преминалата електроенергия Приетата по делото техническа експертиза е потвърдила тези данни, така отчетът на СТИ свидетества за количеството доставена и потребена от абоната електроенергия и доказва основанието за преизчисление, оспорвано от ищеца . Установена е цялата потребена енергия от абоната, вкл. показанията записани в невизуализиран регистър 1.8.3.,което не е било фактурирано и остойностено през процесния период при редовния месечен отчет.(чл. 55 , ал. 2 ПИКЕЕ).Не е спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди в процесния обект, присъединен към ел. мрежа и електроснабден за периода на корекцията.

Неизяснените обстоятелства, сочени от защитата на ищеца не разколебават извода, че отчетената в невизуализираната тарифа на СТИ електроенергия е била реално доставена на абоната след датата 10.01.2015г. Процесният електромер е поставен нов на обекта, след метрологична проверка и щом като дневната и нощната тарифа са били нулеви към момента на монтирането му, следва да се изключи възможността върховата тарифа да е с различни показания, тъй като се касае за заводски настройки на СТИ. Изискването и практиката преди монтаж СТИ да се подлагат на метрологична и ведомствена проверка (в протокола за мотаж е отбелязана метрологична проверка),съответно фактът, че показанията на заводски настроените за отчет регистри на процесния електромер в случая са нулеви по двете тарифи и уредът е монтиран нов, не обосновава допускане, че производителят на измерителни уреди в серийно производство ще е предоставил същите за продажба на клиенти с показатели, различни от нулеви по т. нар „върхова тарифа”,която не е и регламентирана за битови абонати. Установеното в практиката на ВКС разбиране по този въпрос (решение по гр. д.№ 2206/ 2020 г.,Четвърто г. о, реш. №43/04.03.2022г по гр. д № 2597/2021г на Четвърто г. о, на ВКС и др. ) се споделя и от настоящия състав на ВКС. Тази презумпция би била неприложима, ако уредът е бил използван преди монтажа му в имота на ищеца на 10.01.2015г, което в случая не се установява .

Установено е, че процесното СТИ измерва точно преминалото през него количество електроенергия, т.е. вмешателството в програмата за тарифиране не е засегнало неговата метрологична годност. Вещото лице е пояснил, че измереното количество от 44265 kWh в тарифа Т3, заедно с количеството от показанията на двете настроени тарифи Т1 и Т2, не обсоновава повреда в измервателната способност. Същевременно, установеното количество е технологично преносимо при мрежи обслужващи битови абонати, за периода на корекцията.

Възражението на ответника по касационната жалба за неприложимост на новите ПИКЕЕ за исковия прериод на корекция също е неоснователно. Както се изтъкна по - горе, съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01. 07. 2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР.Също така случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя, предшестващ приемането на новите ПИКЕЕ от 2019г., по които все още не са приключили финасовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол.Ето защо по процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 19.06.2019г, приложими са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г.,съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ ел. енергия.

Ищецът е потребил констатираното от ответника допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена съобразно приложимите цени на КЕВР,при отчитане технологичните разходи на оператора, поради което той дължи заплащането й на ответника.

Като е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявения отрицателен установителен иск е уважен, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Не се налага извършването на съдопроизводствени действия и следва да бъде постановено ново решение по същество от настоящата инстанция, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника поисканите съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.По представените доказателства и приложения списък, разноските на ответника за адвокатска защита са в размер на 1632лв (с ДДС) за всяка инстанция. Общо възлизат на 5430лв, от които 4896лв за адвокатска защита. Ищецът В. е направил възражение за прекомерност на този хонорар, уговорен по делото с Адв. Д. „В. Ж. и партнъори”, което възражение настоящият съд намира за основателно .Делото е еднотипно с множество други заведени дела, по които ответникът ЕРП „Север“ се е защитавал с идентични фактически и правни доводи, като настощият случай не разкрива особености от фактическа и правна страна, както и особена сложност. Искът е за парично вземане в размер на 7096, 63лв,,като минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция съгласно чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 785лв, до който размер, на основание чл 78, ал. 5 ГПК същото следва да се намали.Ищецът следа да бъде осъден да заплати общо 2889лв. разноски на ответника за всички инстанции, от които сумата 2355лв за защита от адвокати, пред трите съдебни инстанции .

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 126 от 08.04.2021г по в. гр. дело № 742/2020 г. на Окръжен съд - В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. В., ЕГН: [ЕГН], срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК:[ЕИК], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 7096, 63 лв., представляваща корекция на сметка за доставена и потребена електроенергия в негов имот с адрес [населено място] , [улица], по издадена фактура No 0106132969 от 21.02.2020, за периода 10.01.2015г.- 19.06.2019 г.

ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] , да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, сумата 2889лв. съдебни разноски за всички съдебни инстанции .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...