Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Д., представлявана от сина си М. Д. Д. срещу Решение № 237 от 12.01.2017 г. по адм. дело № 7787/2015 г. по описа на Административен съд София град, Трето отделение, 7 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № Р-2200-1003800-091-001 от 20.04.2015 г., издаден от И. В. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърден с решение № 1033 от 13.07.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП относно определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 48 733, 64 лева ведно с лихвите за забава и за 2009 г. в размер на 90, 00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касационният жалбоподател поддържа, че не са спазени сроковете за провеждане на ревизията, установени в чл. 114 от ДОПК, както и че РД е антидатиран и съответно, РА е издаден извън срока по закон. Твърди, че в ревизионната преписка не са приобщени множество заявление ведно с приложени документи, които удостоверяват изгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства. Допуснатите процесуални нарушения според касатора водят до незаконосъобразност на РА в обжалваната му част. На второ място, в касационната жалба се поддържа, че от доказателствата не се установяват предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и ревизията по чл. 122 от ДОПК е проведена в нарушение...