Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет - Благоевград, подадена чрез пълномощник адв. Т. Т. срещу Решение № 796 от 23.05.2017 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по административно дело № 43/2017 г., в частта с която е отменено Решение № 465 по Протокол № 21 от 23.12.2016 г. на Общинския съвет - Благоевград в частта по Раздел І, т. 1.4 и т. 1.4А от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б, с които е определен размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия и за нежилищни имоти на граждани.
Касаторът – Общинският съвет - Благоевград, счита обжалваното решение за нищожно, като постановено от незаконен състав, и алтернативно за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно определил характера на оспорения акт като общ административен, а не като нормативен административен. Сочи, че Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б (Тарифата), не е самостоятелен акт, а е част от нормативен административен акт – Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б.д (Наредбата). С оглед на това Решение № 465 по Протокол № 21 от 23.12.2016 г. на Общинския съвет - Благоевград изменя нормативен административен акт. Сочи също, че Тарифата няма еднократно правно действие, защото общинският съвет няма законовото задължение да определя конкретните размери на такси и цени на услуги, които предоставя, всяка година, а задължението на общинския съвет по чл. 66 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) е задължение за приемане на план-сметка, но нейното приемане не води винаги до необходимост от изменение на размера на таксата за битови отпадъци. Отделно от това сочи, че съдържанието на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, независимо от това дали е неразделна част от Наредбата е нормативно, тъй като по силата на законова делегация запълва елемент от фактическия състав на установената от закона такса, като установява общо правило за поведение на неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Наред с това, счита за неправилни изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт.
Моли съда да прогласи нищожността на обжалваното решение, като върне делото за разглеждане от надлежен тричленен състав или алтернативно – да отмени решението и да отхвърли жалбата на Л. З. Г. и И. Е. М..
Ответниците по касационната жалба – Л. З. Г. и И. Е. М., в писмен отговор, а М. и лично в съдебно заседание считат жалбата за неоснователна. Неоснователен бил доводът досежно вида на оспорения акт и съдът правилно определил характера на акта, като общ административен. Правилен бил и извода на съда, че при приемане на акта са допуснати множество нарушения на административнопроизводствените правила. В заключение се иска оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нищожност на съдебното решение, като постановено от незаконен състав с оглед предмета на съдебното решение с характер на нормативен административен акт.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Предмет на съдебна проверка пред Административен съд – Благоевград е Решение № 465 по Протокол № 21 от 23.12.2016 г. на Общинския съвет - Благоевград в частта по Раздел І, т. 1.4 и т. 1.4А от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б, с които е определен размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия и за нежилищни имоти на граждани.
За да отмени решението на Общински съвет – Благоевград, административния съд е приел от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспореното решение е започнало по предложение на кмета на община Б.д с изх.№ 60-00-340/21.11.2016 г. за приемане на решение, с което да се определи размерът на такса "Битови отпадъци" за 2017 г. - Раздел І от Тарифата, което е публикувано на интернет страницата на община Б.д на 21.11.2016 г. Предложението на кмета на общината е разгледано от постоянните комисии към общинския съвет, след което е внесено за разглеждане от Общински съвет - Благоевград на заседание, проведено на 23.12.2016 г. и прието на същото заседание. С решението са приети измененията така, както са предложени от кмета на общината, в това число и оспорените изменения по Раздел І, т. 1.4 за таксата "Битови отпадъци" за нежилищните имоти на предприятия (върху по високата между отчетната и данъчната оценка, начислявана в промили - 6, 0 ‰) и по Раздел 1, т. 1.4А за нежилищните имоти на гражданите - 5 ‰ върху данъчната оценка. Решението е прието чрез поименно гласуване с 30 гласа "за", 2 "против" и 7 "въздържали се", като на заседанието са присъствали 39 от общо 41 общински съветници.
При тези факти, административния съд е приел, че оспореното решение на Общински съвет - Благоевград е общ административен акт, прието от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът нарушил чл. 66, ал. 1 и 2 и чл. 69 АПК – не спазил изискванията за уведомяване и за формите на участие на обществеността, както и чл. 71 АПК, тъй като не обсъдил постъпилите предложения. Обжалваното съдебно решение е нищожно.
С оспореното пред АС - Б. Р № 465 по Протокол № 21 от 23.12.2016 г. на Общинския съвет – Благоевград, на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, одобрена План - сметка за 2016 г. за разходите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ се внасят изменения в частта по Раздел І, т. 1.4 и т. 1.4А от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б, като се определя размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия и за нежилищни имоти на граждани.
Настоящата инстанция счита, че съдържанието на решението на общинския съвет, независимо дали е или не е неразделна част от Наредбата по чл. 9 ЗМДТ, е нормативно. То, по силата на законова делегация, запълва елемент на фактическия състав на установената в закон такса като установява общо правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Компетентността, която законодателят е предоставил на общинския съвет за приемане на решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция на ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.), в частта досежно размера на таксата не е по правоприлагане, а правотворческа – по правосъздаване. Чрез упражняване на законовата си компетентност общинският съвет регламентира последния елемент на фактическия състав на таксата за битови отпадъци – размера, а не прилага установен в правна норма фактически състав.
Факта, че размера на таксата се определя ежегодно – чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, не води до извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата срочност. В срока на действие на един акт е възможно многократното му прилагане. В случая приетото решение за размера на таксата битови отпадъци за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия и за нежилищни имоти на граждани ще бъде прилагано всеки път, когато се осъществи фактическия състав на дължимост на таксата за битови отпадъци.
Както сочи и касаторът допълнителен аргумент за срочността, а не за еднократността на действието на решението за определяне на размера на таксата, е и законовата разпоредба на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, която изрично предвижда възможност за прилагане на решението за размера на таксата и през следваща/и години. Това значи, че законодателят сам е предвидил възможност за прилагането на решението за срок по-дълъг от една календарна година.
В случая, нормативния характер на Решение № 465 по Протокол № 21 от 23.12.2016 г. на Общинския съвет – Благоевград не е функция на факта, че Тарифата е приложение на Наредбата, а е следствие на самото съдържание на решението. Дали общинският съвет ще инкорпорира решението си по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата в Наредбата по чл. 9 ЗМДТ под формата на тарифа, или ще го приема като самостоятелен акт няма никакво значение за юридическата му същност на нормативен административен акт.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдържанието на решението на общинския съвет, с което е определен размера на такса битови отпадъци за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия и за нежилищни имоти на граждани е нормативно – абстрактно правило за поведение, отнасящо се за неопределен и неограничен брой правни субекти и има многократно правно действие.
А с оглед на приетия от настоящата съдебна инстанция нормативен характер на оспореното Решение № 465 и в съответствие с разпоредбата на чл. 191, ал. 2 АПК обжалваното съдебно решение е постановено от незаконен състав – еднолично, а не в състав от трима съдии. Това, прави решението нищожно - постановено от ненадлежно функциониращ съдебен състав.
Предвид гореизложеното, Върховния административен съд следва да обяви нищожността на оспореното решение на АС – Благоевград и делото следва да се върне на АС – Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 5 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 796 от 23.05.2017 г., постановено по административно дело № 43/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото на Административен съд – Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.