Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Н. Д. С. с [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Г.Г., против Решение №872 от 19.05.2017г. на Административен съд Варна по адм. д.№ 3049 по описа за 2016г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03-1402148-091-01/29.12.2014 год. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В., в частта, потвърдена с Решение № 36/21.04.2015 год. на директора на Дирекция „ОДОП” гр. В. при ЦУ на НАП, с която на лицето са установени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. м. 12.2009 г. в размер на 8 075, 01 лв. и за д. п. м. 12.2010 г. в размер на 5 916, 29 лв. ведно с начислените върху тях лихви за забава – 4 036, 28 лв. за 2009 г. и 2 345, 89 лв. за 2010 г.

В касационата жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : липса на прецизна и в съвкупност оценка на доказателствата, липса на задълбочени мотиви по съществените фактически и спорни въпроси и необосновани фактически изводи относно доказани укрити приходи от продажби на стоки по фактури на различни доставчици. Необосновани са изводите, както за получаването на стоките, така и за последващото разпореждане с тях, довело до задължения за облагане на продажбите с ДДС. Съдебното решение нямало собствени мотиви, а възпроизвеждало тези на приходните органи. Тежест на приходните органи било доказването на получаването на стоката и този положителен факт не бил установен. Не са представени приемо-предавателни протоколи или стокови разписки за получаване на стоките, които задължително се изисквали за ползване на право на данъчен кредит от получател по облагаема доставка. Не са призовани като свидетели посочените...