Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1509 от 06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 912/ 2016 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. №06-2-001-6500/5 от 09.02.2016 г., подадено от Н. М. П. и преписката е изпратена за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Н. М. П. от [населено място], чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). Правилно е прието от АС-Варна, че сезираният с искането субект е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявлението с...