Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. С. от гр. [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1897 от 07.11.2017г., постановено по адм. дело № 1214/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, с коeто е отхвърлено оспорването й на Решение за отказ № 1602543/05.04.2016г., постановено от орган по приходите в ТД на НАП – гр. П., потвърдено с Решение № 325/27.05.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. П..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че съдът е игнорирал всички приети по делото доказателства и е кредитирал единствено заключението на вещото лице. Счита за неверен извода на експерта, че през периода 2006-2011г. се е осигурявала чрез Осигурителна каса [населено място], чрез която през този период е поддържала в изправност само здравно-осигурителните си вноски. В тази връзка излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени атакувания акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност, при оставяне в сила на съдебното решение, претендира то да бъде отменено в частта му за разноските чрез редуцирането им до размер от 100 лв.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в...